Jump to content

72. МАРА БЕЛЧЕВА


Recommended Posts

72. МАРА БЕЛЧЕВА

Mara_Belcheva.jpg

Елена Андреева: Мара Белчева дойде, не помня в града ли бяхме, или на Изгрева. Но аз я помня на Изгрева. Значи сигурно на Изгрева сме били, щото ние сме на Изгрева, тя дойде на Изгрева след 1930 год. май. Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Лично аз, понеже така виждам, че съм харесвала много хубави хора, било така млади и стари, много й се възхищавах. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото хубаво, изящна беше. Тя е съпруга на Белчев, министър който е бил тогава, убит. Убиват го, по политически въпроси и тя след това не се оженва, но се сприятелява с Пенчо Славейков и са приятели. И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка. Това малко хора могат да го направят. Това го правят смели жени, а това го правят жени които обичат и заради обичта се жертват и тялом и духом. Това го правят жени които обичат, това не го правят кой да е. Това не може да го направи случаен човек или без нещо дълбоко което има в себе си. Даже тя ми казваше веднъж. Чакай, тя ли ми го казваше? Спомням си. Струва ми се че тя ми го каза, тя искала да се ожени, а той й казал: „Не ти ли стига тая любов която имаме, каква нужда имаме от свидетелство за това?" Значи и той е гледал високо на любовта, и тя. Сега те и двамата, той беше поет и тя беше писателка. Значи и може би светът заради способностите които имаха не ги осъди затова, нали. Пък сега, че формално са живели заедно, то е второстепенно. Тя идваше на Изгрева и се интересуваше от идеите на Учителя. Даже ми казаха един случай, който аз сигурно случайно съм забравила или съм пропуснала, или пък ако не съм била там, но сигурно съм била, не знам. Може и да не съм била. Учителят казал, когато вече Той влезе, които са закъснели, да заключат вратата, за да не влизат. Иван Антонов, който беше отговорник така за редът и той заключва врата и той застава там и никой, за да не отключи пък някой друг на негов близък, затуй той стоеше там. И тя дошла, закъсняла от града. Погледнала, бутнала вратата заключена и отива на прозореца отворен и понеже той не беше висок, имало отвънка пейка, качва се на пейката и през прозореца влиза вътре. Разбира се Учителят я вижда и всички я виждат и Учителят казва: „То забранено беше през вратата, пък през прозореца е друго!" Вижте сега, характерно. Това показва свободата, която тя е имала да го направи, нали и Учителят как отговаря. Щото аз си спомням, ще ви кажа нещо, което пак ми е направило впечатление с Мара Белчева. 

В 1931 и 1932 год. ние бяхме на лагер горе на Рила и тя дойде с нас горе. Даже помня, че тя ме помоли една палатка й уших малко по-особена, както на артистите обикновено е нали. Тя беше отворена от цялата тази южната страна, че така си я премяташе и цял ден слънцето огряваше всичко и леглото, и палатката. И когато идваше при Учителя нали така било на закуска, тя минаваше покрай нашата палатка. За да отиде в своята палатка минаваше покрай Учителювата. И ние се е случвало да речем, или чай Му сервираме, или за обед ли е, някога и тя е там. Аз не съм видяла Учителя по-кавалер към друго същество отколкото към нея. Разбирате ли? Той ще й каже шега, ще й разкаже някаква забавна история, но и тя, така хубаво се смееше кръшно, разбирате ли? Видях, че Учителя дава на всекиго от нейния пример, това от което той има нужда. Сега тази жена е свикнала на това и Той към нея се проявяваше изящен. Сега, аз го видях, но аз го видях от тази страна, че тя това го желае и Учителят, за да я изведе в нейния духовен път, това й дава. Щото нали на друг ще даде друго нещо. Това ми правеше впечатление. Аз не съм Го видяла към друга дама Учителят така да се носи. Освен към нея. Тя беше наистина хубава, но ней Учителят го правеше, аз Го виждах, че Той и й се радваше. Щото тя, тя много свободна жена беше. Свободна в добрия смисъл на думата. Тя например не се стесняваше. Щото вижте, стеснението не е най-доброто качество което трябва да има човек. Една чиста жена, тя не се стеснява. Едно чисто момиче и то не се стеснява. Обикновено при стеснението има някаква мисъл отрицателна или да не кажат нещо хората, или от страх някой да не направи нещо. Но един истински свободен човек, той се изявява такъв, какъвто е. Това видях у нея. Тя много коректно се държеше, много хубаво се държеше. 

Вергилий Кръстев: Чел съм някакви нейни стихове поместени в „Житно зърно".

Е.А.: Е тя даваше, даваше.

В.К.: Виждал съм я на снимки.

Е.А.: Хубава жена беше, много хубава жена беше. После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който й взел парите пък не й направил апартамента.

В.К.: Кой беше това?

Е.А.: Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище" 14. Сега защо така ставаше, защо тези работи така станаха не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора които не са човеци за новото учение. Какво да ви кажа повече нямам думи за огорчението на Мара Белчева от този набеден бял брат. Той я измами жестоко, обра я. Като се направи това, не идваше на беседите, престана да идва. Дали от разочарование, дали какво беше, не мога да кажа, но престана. Знаете ли какво тя ми каза, това вече от нея го знам положително. Когато тя решава за пръв път да отиде при Учителя, тя ми каза: „Имах две стаи. Една външна и друга вътрешна, спалнята ми е вътрешната. И аз, казва, се обличам в стаята за да ида на беседа и изведнъж видях един човек в стаята си. Какво беше това, като видение го видях. И когато го видях на беседа, видях че Учителя е бил, който е дошъл в стаята ми". Сега как Го е видяла.

В.К.: От друго поле.

Е.А.: Да, да. Вижте това тя ми го е казала като опитност. Сега който иска както иска да го разбира. Но за онзи мошеник Цанев, който я ограби тя напусна с разочарование братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...