Jump to content

1922_03_15 Качества и проявление на волята


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Димитър Калев

Архивна единица

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Качества и проявление на волята

4 лекция на I Мл. ок. клас

15.III.1922 г.

сряда

Тайна молитва.

Прочетоха се темите: „Мястото на волята“. Тоя път пак ще извадите правилата само за волята. И аз ще ви говоря от чисто френологическо гледище, какво нещо е волята, научно. Туй, което вие писахте е психологически. Сега за втория път искам от трима души да напишете за „белия цвят“: Как се е явил белият цвят в природата? Вие ще изхождате от чисто естествено гледище: Как е създала природата белия цвят. Сега, ако в едно бяло платно отворите една дупка, какво ще се яви вътре? – Черно петно. Значи, всяко място, което не се осветлява, е черно, нали? Ако в едно черно място отворите дупка и се осветлява, какво ще се яви? – Светло място. Аз ви навеждам на идеята какво нещо е белият цвят. Старите схоластици на какво са уподобявали човешкия ум? – На една бяла площ, на която всичко се пише.

Ще разгледаме после и качествата на волята и как се е проявила волята в света. Защото волята има няколко проявления: проявление в умствения свят, в астралния свят и във физическото поле. Волята всякога подразбира ограничаване. Да кажем, че си един богат човек, разточителен, харчиш много – 50 000, 60 000, 100 000 лева. Не ти достигат парите, вземаш от тук, от там, никой не ти дава, най-после ти решиш да съкратиш бюджета си. Ще седнеш – ще намериш извора, средствата в себе си: малко ще ядеш, малко ще пиеш, скромно ще се обличаш, ще живееш в една скромна колибка. Волята има два начина на проявление: смаляване и разширяване, но първото нещо: волята започва с ограничаване – без ограничаване воля не може да се прояви. Воля подразбирам, първо: строго определено движение в съзнанието, трябва да се даде известен наклон. Ако не ограничавате нещата, няма наклон. Ако ограничите в една тясна площ и дадете наклон, ще има движение. Но от френологическо гледище, не всички хора имат еднаква воля. Волята не е еднакво развита у всички, и затуй трябва да знаете вие признаците на волята. Сега, за пример, говорите за воля, но ако видите един човек, може ли да узнаете у кого е силно развита волята? И дали тази воля е култивирана, възпитана или просто естествена? Тия признаци, като ученици на една окултна школа, трябва да ги знаете. Как мислите, ако един човек би имал само един пръст чело, може ли да очаквате от него някоя философска мисъл? – Не, никаква. Най-малко три пръста трябва да е челото, за да може човек да мисли. Сега много от вашите илюзии ще изчезнат. В туй отношение окултизмът е опасна наука. Защото, който влезе и мисли, че е гениален, а окултистът му каже, че не е, това ще каже, че има гений в зародиш, тъй като семка; малък, пък има гений, който сега е почнал да расте, пък има и който е израснал. Като кажем, че някой е гениален, разбирам, той се е развил, проявил се е. А простите хора те са в зародиш. За да се развият, иска се много време още.

Изобщо, в 100 години се ражда по един гений в света.

В 1000 години се ражда по един светия в света.

Всеки 2000–2500 години се ражда по един учител в света.

Всяка година се ражда по един талантлив човек;

Всеки ден се ражда по един обикновен човек;

Всеки час се ражда по един глупав човек.

Тъй щото онзи, който бърза, който търси часовете, той е между глупавите, които смята часовете, когато се учи за Бога, той е глупав човек. Ако търси дните, между обикновените хора е. Седмицата турихме ли ние? – Не. Аа, пропуснахме. – За месеца не казахте. Аа. Тъй щото, обикновените хора при обикновени условия се раждат. Друг ден ще ви дам една схема за развитието на волята, все трябва да имат известни мерки. В света онзи има по-силна воля, който носи шашка, като те срещне, веднага хваща шашката си. Онзи, който пише писмо, като хване перото, и в него се прояви волята. Следователно, той може да работи. Търговецът, като отвори касата си, и там се проявява волята. Парите са един стимул. Гладният, като отвори торбата си, и в него се поражда волята. Тъй че в света има различни стимули, които подтикват волята. Ученият, като отвори книгата; химикът, като влезе в своята лаборатория. Затуй човек трябва да има вяра в главата си. Той, като погледне главата си, да е като онзи, който, като бутне шашката си, знае, че тя е корава, силна и може с нея да работи, не се обезсърчава.

Най-първо ние трябва да имаме вяра, че нашият мозък, нашият ум може да работи. Вяра трябва да имаме: вяра в сърцето си, което е емблема на нашите чувства, че във всички мъчнотии то може да издържа на страданията. После, вяра в нашия стомах, че храната, която възприемаш, може да я обработи и да ни даде необходимото в живота и вяра в ръцете и краката, че може да работим и да ходим там, дето искаме. Това е талисман. Като попипнеш главата, да знаеш, че тя може да решава разумно всички въпроси. За туй ще се пазите, да не се демагнитизира мозъка ви. В известни случаи мозъкът изгубва своите сили – при силни сътресения. Тия сътресения може да бъдат ментални, астрални и физически. Примерът, дето един руски цигулар, като чул друг един виртуоз, това не му послужило за импулс, а се обезсърчил. За туй високите планински върхове трябва да седят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. Или с други думи казано, големите авторитети в света спъват малките хора. Човек да се основава на известен авторитет в света, може. Но този авторитет да може да събужда мисъл и да дава свобода, но щом те спъва, тогава не може да мислиш. Такъв авторитет може да бъде само Бог – никой друг. А виждаме, че Бог се е скрил тъй, че не го знаем къде е. Той тъй се е скрил, че ние Го търсим сега и не можем да Го намерим.

Тогава, ако ви попитат, в тялото де бихте поставили волята? Да кажем, главата, мозъкът е място за мислене; дробовете, сърцето отговарят на чувствата на човека. Колкото човек повече чувства, той се разширява. Когато е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи, там е чувствителността и когато ние искаме да я уравновесим, дишаме дълбоко. А реакциите и спънките стават в стомаха. А волята в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите. Всичките тия сетива са място на волята. Тя там се проявява и действува. И тъй, този е естественият път. Когато някой може да рисува хубаво, неговата воля е определена в рисуването. У друг, който говори, волята е в езика и в нашата мисъл. Навсякъде волята може да влезне и да направлява. В това отношение волята е външната страна, проявената вече, външната страна на битието или обективната страна.

Сега аз съм определил челото – това е мисълта; носът – чувствата, а долната част – волята. В лицето е тъй физиономически, ей тъй от носа надолу, брадата туй е волята. Като дойдем до пръстите, пак същият закон. Палецът: I-та фаланга е волята, II-та – човешкият ум, а III-та – неговите чувства. Когато някой почне да му отслабва волята, той крие палеца си; в юмрук, а онези, които обезумяват, те държат отворени пръстите си. А онези, у които палецът е отгоре при юмрука, прилича на змия, щом ѝ удариш главата, тя се крие и няма вече мисъл. Ще проверявате; щом почнете да си туряте пръстите отвътре, ще се магнетизирате. Не, отгоре ще туряш палеца си, за да се магнетизираш. Когато държиш ръката си в юмрук и палецът е отгоре, известни центрове в главата, които са свързани с тази част, те се събуждат. Вие трябва да знаете езика на природата. Палецът е най-важният; той изпъква, без него смешна ще бъде ръката и пръстите нямат смисъл без него, а с него и другите пръсти получават смисъл. И желаете формата на палеца да бъде красива, и вие ще въздействувате на волята си. Когато изучавате патологията на човешката воля, ще забележите, че у престъпниците първата фаланга е съвсем валчеста топка, у престъпниците от минали животи, от 4–5 поколения, като един боздуган се образува палецът. Когато волята действува, първата фаланга расте; когато умът правилно се развива, втората част расте в големина. Ето ви барометър, в който ще видите туй развитие – до къде е стигнала волята ви. В този живот може ли да порасне пръстът? – Може, може. Ако 1/2 мм порасне, то е много. Аз съм следил мнозина, в няколко години, 4–5–6 години у някои носът се е проточвал надолу; на някои палецът. Ако първата фаланга е по-дълга, човек е много своенравен. Втората фаланга трябва да е малко по-дълга. Умът трябва да преодолява, след туй чувствата – базата, основата и тя трябва да бъде широка. А волята е физическата страна. Ако първата фаланга (волята) е по-голяма, такива хора са сбъдничави. Криво, право, той не отстъпва. А у инатливия, у него гордостта взема надмощие. Той счита, че погрешка не прави; туй, което е казал, то е право. Сбъдничави са интелигентните натури. Един учен може да бъде сбъдничав, а един прост човек – упорит. Сега може да опитвате волята си в малките неща. Кажете, че утре ще станете точно в 4 часа. Допуснете, сега е зимно време, студено и вие почнете да разсъждавате: „Ще настина“. – Не, това не е воля. Ще станеш в 4 часа да се облечеш, може да се разхождаш в стаята си, но ще станеш. Често в окултизма много ученици не сполучват, защото те трябва да се концентрират. В концентрирането съзнанието трябва да мине безпрепятствено от едно състояние в друго. И той заспива; при заспиването ти слизаш. А в туй слизане се прекъсват картините, които иначе би видял. Има, които стоят при вратата, и те приспиват, защото те знаят, че иначе ще видиш повече. А вие ще се борите да не заспите. И мнозина в България, доколкото аз зная, с малки изключения, все заспиват, защото има противници и те казват: „Не е тук място, а на долу“. Ще ти дойде една дрямка и ще те хванат. Никакво заспиване! В концентрирането не се иска напрежение. Ти ще бъдеш тих и спокоен. Едно спокойно очакване и няма да се безпокоиш за резултатите. Природата обича настойчивост, не своенравие. Ние мислим, че можем да я заставим. Не. Само, ако ние се хармонизираме с нея, отиваме с искреност и настояваме. То е като онзи ученик, който настоява пред учителя си и е готов на всички жертви. Така и природата, щом ни види, че сме готови на всички жертви, и тя е готова; но ако ние сме своенравни, тя ще ни лиши от това, което ние искаме. И следователно, воля има онзи човек, който на едно добро желание, след като му откажат 99 пъти да постоянствува и на стотния път твоята воля ще сполучи. Сега, в този си живот, вие кармически имате ред препятствия, някои по-големи, някои по-малки. Някои от вас ще развият волята си по-скоро в тази посока, а други – по-мъчно. Пък някои от вас ще дойдат до някъде и ще кажат: „Тази работа не е за мене, в някой друг живот... аз съм млад, та като стана малко по-възрастен, сега не му е времето“. Не, сега, сега. Сега не направите ли туй и в бъдеще пак е същият закон. И тъй, всички ще започнете с ограничаване, не измъчване. Ще гледате да се освободите от всички излишни неща, които ви спъват в живота; а други неща, които ви липсват, ще притурите.

И тъй, във волята вие ще има да се справите първо с физическия човек, първо с тялото, ако искате да развиете волята; второ – с чувствата си и трето – с мислите си. Така ще насочите вашата воля. Гледайте да пресъздадете тялото си, да внесете ония елементи, които ще внесат по-голяма бодрост и издръжливост на тялото; да внесете ония елементи, които ще дадат по-голяма устойчивост на чувствата ви и по-голяма сила на мисълта ви.

После, всички, които влизате в този клас, може да си определите два положителни часа през 24-те часа. Единият час може да е сутрин: като станете, да си препратите по едно добро желание за усилване на волята си; а другият – вечерно време. За сега изберете си само един ден в седмицата, да видим кой ден бихте си избрали. – Кажете вие кой ден. – Е, вие си имате един ден, който си обичате. Сутрин, като станете, ще си пожелаете и вечер преди да си легнете. Ще седите, колкото имате разположение. Гледайте да имате разположение, защото без разположение вие не може да си пратите една добра мисъл. Според разположението на сърцето ви ще бъде изпращането на мисълта. Индивидуално, ще изпращате мислите, не общо. Вие ще изпъквате като индивиди. Само на тези от вашия клас, ще направите един малък опит, нали? Та после от малкото към великото, нали тъй? Ако ученикът не напише първата буква, после един слог, първата дума, той не може да напише тия сложни предложения. Всички лица ще ги прекарате образом и ще пратите мисълта. После друг, трети, докато изредите всички, както поливате цветята: ще идете при всяко цветенце, и ще му полеете водица, ще го погладите, а не с маркуча, това не е поливане. В окултната школа туй не се позволява. С маркуча то е практично, но резултатите са лоши. А тъй, повече време ще ви вземе, но има отлични резултати. Петдесет души сте, вие ще дадете по 10 секунди за всеки един, може по 20–30. Ако е по 1 минута, много ще се уморите, по 10, по 20 секунди, 1/2 минута. Туй, което пожелаеш за себе си, ще го пратиш на другите. Като пратиш туй пожелание на другите, ще поляризираш своята воля. Може и една минута, но за да не се уморите, аз ви давам по възможност най-малко, а вие може да си турите и една минута, и 5 минути, но за да не се яви желание у вас да бързате, затова аз искам най-малко 10 секунди. Ти ще помислиш заради него, но не бързай, ще свърши работата. Кой ден ще изберете? – Четвъртък. Хайде, утре точно в 5 часа сутринта, и вечерта – точно в 12 часа ще бодърствувате, няма да си лягате преди това. От 11 часа ще започнете до 12, а сутринта от 5–6. Туй е обещание само за тази седмица. Не искам да давате обещание за много. После ще направим обещание за един месец, после за година, а някога ще направим обещание за един ден. От малко ще започнем, то е най-сигурно. А някой даде обещание за целия си живот, а после нищо не изпълни. И тази седмица ще бъдете искрени, който не го направи, ще си каже. – Каква мисъл ще пратим? – Това, което ти желаеш за себе си. Сега вие ще си останете тихи и спокойни; тази мисъл ще дойде на всинца ви. Вие ще си направите тази мисъл, тя ще дойде отвътре и ще си я напишете. Бъдете спокойни, тя ще дойде; мисълта, тя ще бъде кратка и ясна. Може да не я изкажете добре, стига желанието ви да е правилно, нали? Онова дете, което иска да рисува, желанието му е правилно. Щом желанието е правилно, формата и тя ще бъде правилна.

Тайна молитва.

Аз ще ви дам едно изречение:

„Без страх в Любовта безгранична!“

Когато си проектирате мисълта, ще кажете:

„Без страх в Любовта безгранична“.

Ще се ограждате.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922).

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис -

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Качества и прояви на волята

Т. м.

Четоха се работите върху темата: „Мястото на волята“.

За следния път ще извадите резюме от тази тема. Аз пък ще говоря научно, от френологично гледище, какво представя волята. В темите вие разгледахте въпроса за волята психологически. 3а следния път нека трима души от вас да напишат нещо за произхода на белия цвят. Разгледайте този въпрос от естествено гледище, както е в природата. Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят. Допуснете, че на бяло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно. И обратно: ако върху черно платно направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно. На какво може да се уподоби бялата площ? Старите схоластици са уподобявали човешкия ум на бяла хартия, върху която може да се пише.

Сега, ще разгледаме качествата и проявата на волята. Волята се проявява в три света: в умствения, в сърдечния, т.е. в света на чувствата и желанията, или в астралния свят, и във физическия свят. Волята подразбира процес на ограничаване. Представете си един богат, но разточителен човек, който харчи годишно стотици хиляди лева и все не му достигат. Обръща се към приятели, оттук-оттам иска пари, но всички отказват да му дадат. Най-после той решава да съкрати по някакъв начин бюджета си. Как ще постигне това? Ще се обърне към себе си, там ще намери средства и методи да си въздейства. Ще започне малко да яде и пие, скромно да се облича и т.н. Това той може да постигне само с приложение на волята си. Значи чрез приложение на волята си човек може да се смалява и увеличава, т.е. съкращава и разширява. Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко, волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. на клон в съзнанието.

Следователно, докато нещата не се ограничават, няма да има никакъв наклон, никакво движение. Щом се ограничат в тясна площ, и движението ще дойде. Обаче от френологическо гледище всички хора нямат еднакво развита воля. Ето защо, човек трябва да познава признаците на волята, да знае коя воля е силна, и коя – слаба. Осен това той трябва да знае коя воля е култивирана, т.е. възпитана, разработена, и коя – проста, т.е. естествена

Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да знаете признаците на волята. Както всяко нещо, така и волята има свои признаци. За пример, можете ли да очаквате някаква философска мисъл от човек, челото на когото е само 2 сантиметра широко? Челото на човека трябва да е най-малко 4 сантиметра широко, за да може да мисли. Като знаете това, много от илюзиите в живота ви ще изчезнат. Ако живеете с илюзии, със заблуждения, а се занимавате с окултните науки, вие ще се натъкнете на ред опасности. Защо? Ако някой мисли, че е гениален, окултизмът ще му докаже, че не е такъв, и той ще се обезсърчи. Ученикът трябва да знае, че гениалното в него е в зародиш, като зародиша в семката, и трябва да мине време, докато израсте, докато се развие и прояви. Значи има гении, които едва са в процеса на растенето си; има гении, които са вече израснали. Тъй щото, кажете ли за някой човек, че е гениален, това значи, че той е израснал и се е проявил вече. В простите, в неуките хора гениалното е в зародиш. Много време се изисква, докато гениалното в тях се прояви.

Изобщо, на всеки 100 години се ражда по един гений в света.

На всеки 1000 години се ражда по един светия.

На всеки 2000 години се ражда по един Велик Учител.

Всяка година се ражда по един талантлив човек.

Всяки ден се ражда по един обикновен човек.

Всяки час се ражда по един глупав човек.

Тъй щото, който бърза, който иска да при добива нещата с бързината на часовете, той спада към глупавите хора. Който брои часовете, когато се учи за Бога, той е глупав човек. Който брои дните, той пък се отнася към обикновените хора. Значи обикновените хора се раждат при обикновени условия. Изобщо, хората трябва да работят, да развиват волята си. За тази цел те трябва да имат известни методи, известни норми. Според разбиранията на хората в света, само онзи има силна воля, който е физически силен и може да се справи с мъчнотиите в живота. Като срещнете такъв човек, той веднага вади сабята си. С това той иска да покаже, че е човек със силна воля, лесно се справя с мъчнотиите в живота. Когато писателят хване перото, той проявява волята си. Това показва, че и той може да работи. Като отвори касата си, търговецът проявява волята си. Парите са стимул в живота на хората. Като отвори торбата си с хляба, бедният също тъй проявява волята си. Като отвори книгата си и започне да чете, ученият проявява волята си. Като влезе в лабораторията, химикът проявява волята си. Значи различни са стимулите в живота, които подтикват волята да се прояви. Ето защо, когато погледне главата си, човек трябва да се изпълни с вяра, да не се обезсърчава, да знае, че има нещо, на което може да разчита. Той трябва да се почувства смел, решителен, като военният, който като бутне сабята си, уповава на нейната здравина, вижда, че може да работи с нея.

Преди всичко, вие трябва да имате вяра в себе си, във вашия ум, да знаете, че можете да работите с него. После, вие трябва да вярвате в сърцето си, като емблема на вашите чувства, да вярвате, че то може да издържа на всички мъчнотии и страдания. Най-после, вие трябва да вярвате и в стомаха си, да знаете, че той може да обработи храната, която му се дава, и да внесе необходимото за целия организъм. Също така вие трябва да имате вяра в ръцете и краката си, да знаете, че с тях ще можете да работите и да ходите, дето искате. Главата, сърцето, стомахът, ръцете и краката представят талисман в живота на човека, на който той може да разчита. Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човек трябва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. При големи сътресения мозъкът може да изгуби силите си. Причините за тези сътресения могат да бъдат от умствен, от сърдечен или от физически характер.

Такъв пример имаме с един руски цигулар, който като слушал един знаменит цигулар да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил. Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. С други думи казано: Големите авторитети, великите хора трябва да стоят далеч от обикновените хора, за да не ги засенчват, да не ги спъват. Човек може да уповава на известен авторитет, да се импулсира от него; той трябва да събужда мисълта му, като същевременно не го ограничава. Ако в присъствието на някой учен не мислите свободно, този учен не може да бъде авторитет за вас. Само Бог може да бъде истински авторитет за хората. Въпреки това, Той така се е скрил, че нийде не може да се намери. От памтивека хората Го търсят, и все още не могат да Го на мерят.

Сега, ако ви запитат де е мястото на волята в тялото, какво ще отговорите? Както знаете, че мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето – място на чувствата, така трябва да знаете и местото на волята в тялото. Колкото повече чувства човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. Реакциите и спънките стават в стомаха. Волята на човека се изразява в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята. Чрез тях тя се проявява и действа. В художника, например, волята се изразява чрез четката. В оратора волята се изразява първо чрез мисълта, а после чрез езика. Значи волята може да влезе във всеки уд на човека и оттам да го направлява. В това отношение волята е външната страна, т.е. проявената, обективната страна на Битието.

И тъй, всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или към функциите, които вътрешно се изпълняват. Например, челото е израз на мисълта; носът – на чувствата; брадата – на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората – на човешкия ум, а третата – на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти. Когато някой започне да обезумява, той държи пръстите на ръцете си отворени. Който държи палецът си всякога отгоре, над юмрука, той е човек с воля. Юмрукът на човека прилича на чук, с който той може да работи. Ето защо, всеки човек трябва да наблюдава, да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Тогава, именно, в главата се събуждат центрове, които са в връзка с палеца. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Той изпъква навсякъде. Без палеца и другите пръсти нямат смисъл. С палеца всички пръсти се осмислят. Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си. Когато изучавате паталогическите прояви на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца в престъпниците е малка и топчеста. Тези хора днес може да не са престъпници, но носят следите на своите престъпления от минали животи. Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. В това отношение палецът на човека е барометър, по който може да се съди за развитието на неговата воля. Казвате: „Може ли в един живот да порасне палеца на човека?“ Може, разбира се. Ако в един живот палецът е пораснал с половин милиметър, човек е постигнал много нещо. Ако работите съзнателно, само в няколко години можете да забележите, че носът или палецът се е продължил. Ако първата фаланга на палеца е много дълга, такъв човек е своенравен. Обикновено втората фаланга на палеца трябва да бъде по-дълга от първата. Това показва, че умът трябва да взима надмощие над волята. Също така и третата фаланга, областта на чувствата, трябва да бъде широка. Волята представя физическата страна в човека. Ако волята в някой човек преодолява, той минава за упорит, за своенравен. Като намисли нещо, право–криво, той не отстъпва, непременно ще го направи. В този човек гордостта взима надмощие. Той мисли, че не може да прави погрешки. Каже ли веднъж нещо, то е право. Обикновено интелигентните, учените хора са сбъдничави, а простите – упорити. Човек може да изпитва и да калява волята си в малките работи. За пример, кажете си, че искате да станете утре точно в 4 часа и вижте доколко ще успеете. Ако кажете, че ще станете в 4 часа сутрин, веднага изкушението ще дойде и вие ще си кажете: „Кой ще става толкова рано, в такъв студ? Вън е много студено и аз мога да се простудя“. Не, кажеш ли веднъж, че ще станеш в 4 часа сутрин, ще станеш, набързо ще се облечеш и ще се разходиш из стаята. При това положение няма никаква опасност от простуда.

Много окултни ученици не успяват, защото не могат да се концентрират. Когато се концентрира, мисълта на ученика трябва да минава безпрепятствено от едно състояние в друго. Който не може да се концентрира, той заспива и съзнанието му слиза в по-ниска област; в това слизане се прекъсват картините, които човек би могъл да види. Това заспиване се дължи на същества, които имат за цел да приспиват хората, за да ги лишат от възможността да видят повече неща. Като знаят това, хората трябва да се борят да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им, и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават мисли, те започват да заспиват и падат в техни ръце.

Следователно никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултатите. Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Не мислете, че можете да подчините природата на себе си. Това е невъзможно! Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно. Бъдете като ученика, който настоява пред учителя си, който учи и е готов на всички жертви. Щом ученикът постоянства, и учителят е готов да даде. И природата постъпва по същия начин. Като види, че хората са готови на всички жертви, и тя има разположение да дава. Ако хората са своенравни, и тя ги лишава от онова, което те искат от нея. Следователно воля има само онзи, който след като на едно добро негово желание му откажат 99 пъти, той пак постоянства. И най-после, на стотния път неговата воля ще надвие.

Сега, в този живот, кармически, вие имате ред препятствия, които трябва да преодолеете. Едни от вас имат по-големи препятствия, други – по-малки, но със силата на волята те ще могат, по-лесно или по-мъчно, да ги преодолеят. Като дойдат до известно положение, някои се обезсърчават и се отказват по-нататък да работят. Те се оправдават, че са млади още, че трябва да си поживеят малко; един ден, като остареят, тогава ще помислят за тази работа. Ако и тогава не успеят. ще отложат за друг някой живот. Не, пристъпете към работа още сега, без никакво отлагане. Ако отложите работата за бъдеще, ще се натъкнете на същия закон. Започнете да работите съзнателно, с ограничаване, а не с измъчване. Освободете се от всичко онова, което ви спъва в живота. Работете за придобиване на онова, което ви липсва.

И тъй, като работите върху волята си, ще се справите първо с физическия човек, с тялото си; после, с чувствата си и на трето място – с мислите си. В тази посока, именно, трябва да отправите волята си. Само по този начин ще можете да пресъздадете тялото си, да внесете в него онези елементи, които ще му предадат по-голяма бодрост и издръжливост; само по този начин ще внесете в тялото си такива елементи, които ще предадат по-голяма издръжливост на чувствата и по-голяма сила на мислите.

Всички, които влизате в този клас, добре е да си определите през 24-те часа на денонощието два положителни часа за работа. Единият час може да е сутрин, а другият – вечер. През тези два часа изпратете си по едно добро желание за усилване на волята си. Засега достатъчно е да изберете тия два часа само през един ден от седмицата, който ден обичате. И тогава, като ставате сутрин и преди да си лягате вечер, застанете тихо и спокойно в себе си, с добро разположение на духа, и пожелайте всеки за себе си нещо добро. После, към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става. Тъй щото, през тези два часа вие ще изпращате добри мисли към всеки едного от класа ви, да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и постепенно ще отивате към големите. Ако ученикът не може да напише първата буква на азбуката, след нея втора, трета, които впоследствие да съчетава в слогове и думи, той по никой начин не би могъл да състави едно изречение.

Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представите всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин, с добрата си мисъл, ще се свържете с него. Ще се спрете върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята. Когато поливате градината си, вие взимате лейка и тръгвате последователно, от едно цвете към друго, да ги поливате. Обаче в окултната наука не се позволява да поливате цветя с маркуч. По-лесно е да поливате цветята с маркуч, но резултатите не са добри. А тъй, с лейка, да ходите от едно цвете на друго, е по-бавно, повече време се губи, но резултатите са отлични. Тъй щото, за всеки ученик ще употребите по 10 секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всекиго по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще изпратите и към другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражните в концентриране на мисълта си, можете да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки един по две, три, до пет минути – кой колкото може. Обаче да не се яви у вас нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита; занимавайте се с всекиго не повече от 10 секунди.

Сега, кой ден бихте избрали за упражнението? (– „Четвъртък.“) Значи утре сутринта, от 5 до 6 часа, и вечерта от 11 до 12 часа ще направите упражнението. Докато не свършите упражнението, няма да си лягате. Ще бъдете бодри, за да го изпълните добре. Засега ще обещаете, че ще направите упражнението само за дадената седмица. После ще обещаете, че ще го правите 4 седмици наред, а след това и цяла година. Правилно е да се започва от малкото и да се отива към голямото. Някой дава обещание да направи нещо за цял живот, но после нищо не изпълнява. (– „Каква мисъл да изпратим?“) Каквото желаете и за себе си. През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни, мисълта сама по себе си ще дойде. Каквато мисъл дойде в ума ви, ще си я запишете. Мисълта ще бъде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисълта си добре, това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Един ден и формата ще бъде правилна. Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното изречение: „Без страх в Любовта безгранична!“ Товa изречение ще ви послужи като метод за ограждане.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 март 1922 г., София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...