Jump to content

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ


Recommended Posts

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

Животът

 

Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот.

 

Животът става реален, когато човек познава Любовта.

 

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.

 

Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане.

 

В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране.

 

Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.

 

Животът не може да се прояви без обич.

 

Живот без обич няма.

 

Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.

 

Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат.

 

Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот.

 

Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене.

 

А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа.

 

Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания.

 

За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.

 

Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма.

 

Животът не е еднократен, а продължава вечно.

 

Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта.

 

Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън.

 

И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.

 

Животът, който е в нас, е съвършен.

 

Животът е нещо свободно, неуловимо.

 

Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота.

 

Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.

 

Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.

 

Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.”

 

Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен.

 

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.

 

Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.

 

Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.

 

Този именно живот е дял на човека.

 

В истинския живот няма смущения, а постоянна работа.

 

Животът сам по себе си е един.

 

Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот.

 

Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала.

 

Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.

 

Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.

 

А божественият живот нито се изменя, нито се променя.

 

Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот.

 

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.

 

Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината.

 

Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете.

 

И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене.

 

А яденето е предговор на физическия живот.

 

Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата.

 

Животът е съкровище, което трябва да се пази.

 

Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!

 

Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания.

 

Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления.

 

Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.

 

Зазоряване на живота, това е Любовта.

 

Изгрев на живота, това е Мъдростта.

 

Пладне на живота, това е Истината.

 

Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето.

 

Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод!

 

Достигни неговото пладне. Узрей!

 

И когато се издигнеш до пладнето на живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.

 

 

,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...