Jump to content

СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ


Recommended Posts

Случаи които озадачават

Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика.

 

По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол.

 

Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица.

 

По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика:

 

Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам...

 

Събудена внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой. Излиза на двора – също!

 

Майка ù се събужда, търсят – няма никой.

 

Най-после майката на Стефанка излиза вън, отива до Марийкини и вижда, че у тях свети лампа.

 

Поглежда часа 2, среднощ. На заранта съобщават, че Марийка издъхнала в 2 часа. Че е болна тe знаели, но не предполагали, че толкова бърже ще свърши.

 

* * *

 

Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него.

 

„Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден. Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада.

 

Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата).

 

Старецът ме попита:

 

Защо си сам?

 

Аз изтръпнал мълчах.

 

– Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!... Ами защо къщата е наредена така. Не е хубаво, тези столове не трябва да са тук.

 

Добил кураж, аз попитах:

 

– Ами къде?...

 

– Хей, там!

 

И той взе да показва.

 

– Ами кревата?...

 

Аз мълчах. И той дълго разговаряше с мене, които ме питаше за домашните, къде са. Казах му, че са на нивата. След това той, с тон на старец, който съветва, говори дълго. Станах, отправих се към него, но той изчезна тъй невидимо, както бе дошъл. Отворих прозореца. Излязох вън – нямаше никой. Само лятното слънце се смееше от небосклона. Една съседка ме попита защо съм толкова блед, да не би да съм болен. Тогава аз ù разправих цялата случка.

 

Аспарух Бирников — Ямбол

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...