Jump to content

ИДВАНЕТО НА УМА


Recommended Posts

Идването на ума

Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения.

 

Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието.

 

Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум. Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите. Като работят за нея, те едновременно с това работят и за себе си. Както фабриките и леярниците работят за човека, така и хората, добри и лоши, работят за природата. Както ние търпим всички несгоди и неудобства на фабриките, с техните вредни газове, така и природата търпи лошите хора с техните неправилни мисли и чувства. Фабриките трябва да имат високи комини, да изхвърлят навън газовете, които се образуват в тях, да не става някакво подпушване. Хората трябва да имат филтри, с които да пресяват мислите и чувствата си, да ги сортират, да не става някакво вътрешно подпушване в тях. Щом умът дойде в човека, всяко нещо в него отива на своето място. Ако умът не функционира заедно със сърцето на човека, той нищо не може да постигне. Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето. Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека. Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно.

 

Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека.

 

Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум. Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който заема най-малкото местенце. Той седи, наблюдава, ръководи. Само най-тънкото ухо е в състояние да схване тихия глас на ума. Сърцето се бушува, вълнува, търси изходен път. Умът мълчаливо работи, помага на човека, освобождава го от страданията. Когато висшият ум дойде в човека, той ще му покаже, как може да се роди изново, как може да придобие безсмъртието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...