Jump to content

76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ


Recommended Posts

76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

Елена Андреева:  Георги /Жорж/ Радев беше един от хубавите ни хора. Един от най-интелигентните ни хора беше Жорж Радев. Знаете ли, той имаше по-особена физиономия. Не знам дали сте видяли негов портрет. Той имаше едно чело полегато така, многo полегато сложено. Така беше така, много полегато чело, но интелигентно. Много интелигентно лице, одухотворена физиономия. Каквото заговори, говори разумно, стегнато, хубаво, красиво. И говора му беше красив, хубав език имаше, така богато същество. Знаеше езици, способен бе, четеше в оригинал и затуй той можа да учи астрология и астрономия. Той преведе „Закони" от английски, френски знаеше. На сестра Маркова помагаше, като превежда сестра Маркова от български на френски с него се сверяваше тя, дали го е превела точно българския текст, защото тя се страхуваше, че българския да не е разбрала криво. Пък той понеже и български разбираше, тя с него сверяваше. Щото той знаеше добре и френски. В туй отношение той беше един от най-образованите ни хора. Тука беше свършил математика, но разбираше от изкуство, музика, поезия, имаше усет, така богато надарена натура.

Вергилий Кръстев: Разказваха ми едно изказване на Учителя за романа „Занони", че действията и лицата са истинни и верни.

Е.А.: Не, това не съм чула, да. Възможно е. Възможно е, щото тъй както е даден, те не са дадени в своята светлина и не са идеализирани. Един Занони сбърка като човек, понятно. А пък че такива хора посветени и издигнати ние знаме че има на земята. Затова допущам, това го приемам. Щото и аз като прочетох Занони, не съм почувствала че е невъзможно това. Нямаше никакво идеализиране на никого. Нямаше. Така че има духовни лица представени - ами има. Такива неща ние виждахме. Ако не сте видяли, но ги имахме. 

В очите на Учителя ние имахме такъв пример. Естествено че и в миналото е имало такива работи. Възможно е това, но той когато преведе Бо Ин Ра, не знам защо Учителят казал, че в Бо Ин Ра има нещо което не го препоръчваше да го четем.

В.К.: Казал, че е окултист обърнат с краката нагоре.

Е.А.: Достатъчно е това. Иначе хубаво преведена книга беше. Аз с удоволствие четох преводите на всичките му книги. Той няколко книги преведе. 

А за Седир Учителят се е изказал положително. Седир е бил голям окултист. Брат Бертоли донесе една биография за него, много интересна беше, аз я четох. Седир бил мистик. Тази биография с няколко думи ще ви каже, че се е занимавал със спиритизъм, но после му се явява Христос. Прави контакт с Него и оттогава само Христос съществуваше за него. Всичките книги които е писал са за Христа. Това показва, че той е направил реална връзка с Христа. 

Щото за да може това Слово да го изрази впоследствие така, значи контактът е направен. И аз каквото съм чела от Седир е така на висока гама. Даже има една книжка „Учителят" казваха, че тя била от Седир, но Учителя нещо прибавил и я написал. Сега, да ви кажа, грешка беше, че не питахме, но не ни беше удобно да питаме Учителят верно ли е това. Защото, разбирате ли, като че ли се съмняваш, като че ли това не е било. Лично аз съжалявам, много неща не съм питала. Но само от това, да не проявя любопитство. 

Жорж Радев си направил хороскоп според който е щял да си замине много рано. Учителят го каза в беседа: „А той не знае че над хороскопа стои Бог". Учителят и на него и на друг един брат Коста Константинов, който пак тъй си замина млад, много искаше да им помогне, но те не послушаха изобщо съветите му. Учителят казал на Коста Константинов да яде яйца. А майка му като му ги приготви, той ги хвърля в клозета. Сега виждате ли, хем зачитаме Учителя като Учител, хем не изпълняваме каквото ни каже както трябва. Един път Жорж беше вече така болен, аз попитах: „Жорж, какво се храни днеска?" „Георге", аз не му виках Жорж. Даже той веднъж ми каза: „Еленке, само ти ми казваш Георги. Всички ми казват Жорж". „Ами сега както ми идва така Георге да ти казвам, какво да правя" Та той каза: „Много хубаво се нахраних Еленке. Нарязах си краставичка, с лимон и със зехтин!" А това е вярно. За един човек, който е със слаби гърди, с туберкулоза на белите дробове, все пак тази храна не е достатъчно. Така не може да се храни. Защо така лекомислено е погледнал? Може би защото е било съдба. Да. Аз даже много исках да направя опит. Аз да му готвя, но не успях, защото той имаше една връзка с Вера Куртева и аз не посмях, да не излезе че аз искам да я изместя. Знаете ли, смятах, че ако взема Жорж за една година да го храня, както аз разбирам и ако той ме слуша, че няма да умре. Разбирате ли, такова чувство имах. Може да се заблуждавам, но имах такова чувство.

В.К.: Преди много, много години бях на екскурзия, беше Верка Куртева приятелката на Жорж. Но това е 30 години след неговото заминаване от този свят. Разпитвах я за Жорж. Разказа ми, че когато е бил много болен, отишла при Учителя за помощ. Учителят й казал: „Ако има още двама души, трима души на Изгрева които да обичат Жорж, той ще остане на земята". Няма кой да го обича истински. Аз я запитах: „Ако има двама души на Изгрева, които да обичат Жорж, ти би ли допуснала това? Тя ми отговори: „Не бих допуснала". Ето я развръзката.

Е.А.: Ето аз ти казвам: Аз исках, щото вижте брат, аз съм обичала братята, двама души, това съм казала и на моя приятел Лулчев, в очите му казах: „Жорж казвам го обичам, заради ума му. Ние нямаме в Братството човек с по-остър и по-проникващ ум от неговия. А Борис го обичам по отношение на мистицизма. Той Лулчев ревнив какъвто беше след време дойде на гости при мене в с. Макоцево като бях учителка, дойде с Борис и ми каза: „Аз каза и двамата ги обикнах, заради твоята любов". Значи той - Лулчев видял в моята обич онова, което аз виждах, защото аз и досега го казвам. Аз даже и на Мария Тодорова, на Борисовата Мария казах, че обичам Борис. Но аз никога не съм ги търсила. Нали, по работа, като се свърши, добре дошли, но аз никога не проявих тази обич, нали да бъде с това. Радвала съм им се, както човек се радва на един цвят, както се радва на едно дърво, както се радваме на слънцето. И на тях заради онова хубавото което носят. Аз съм чувствала у Жорж нещо хубаво, деликатно. Аз даже малко се стеснявах защото ми се струва че съм много груба за него. Ами аз никога не поисках никаква услуга от Жорж. Той ми каза нещо, знаете ли какво ми каза един път: „Еленке, когато дойда в друг живот ще искам хората да не знаят нищо от това, което аз зная". Сега, аз после си мислех, това като ми каза, аз разбрах, колко хората са му вземали от времето защото много неща знаеше. 

Едни го дърпаха за езици, други за астрология, други за това, за уроци и т.н. разбирате ли. За да каже нали, че не иска да знае другия живот, какво знае. Хората да не знаят. Разбрах че нещо там има, че нещо е удовлетворен. Жорж беше в това отношение така красиво същество, разбирате ли, както има красиви коне хубави. Всички коне са красиви да речем, ама красиво нещо имаше в себе си. Но да ви кажа, тази красота беше вътрешна. Той не беше красавец. Борис има също така едно обаяние, което излъчва от себе си, но който го усети. Аз всякога на Борис съм му се радвала затова което носи. Така съм чувствала. Сега, може някой да каже че се заблуждавам, може. За мене е реално аз съм го чувствала. Пък който го е почувствал ще го каже.

В.К.: Виждал съм една снимка, Учителят и Жорж седнал на един камък горе на езерото до извора „Ръцете". Като гледам снимката виждам как се проектира философския камък и философската мисъл и философският критерий на човечеството пред лицето на Всемировия Учител. Виждам философския камък, пред него е философа в лицето на Жорж седнал пред Учителя, олицетворение на Космическия Дух на Вселената. 

Е.А.: Например ще ви кажа един случай с Учителя и Жорж. Аз ви го казах едното. Нали Учителят един път дава една беседа на Жорж и му казва: „Оглади я и ми я дай!" Той я взел, чел я и после казал: „Не мога Учителю". Виждате ли? Той не е намерил значи начин, как да обработи това Слово. Така щото, той да е задоволен. Щото той не е човек, който може да направи какво да е, нали. Той не може така как да е да направи. Той каквото направи ще го направи хубаво. Например там за „Наука и възпитание" на Учителя. Той я преработи. Тя беше печатана, но това за Словото така е казал, че не е приел да работи. Имал е Словото за свещено и неприкосновено, и затова. 

В.К.: Какво ще ни кажете за Георги Радев. Спомняте ли си нещо за него?

Е.А.: Какво да ти кажа, Георги Радев беше, беше личност. Беше личност, беше умен човек, имаше нещо в себе си. Не беше празен. Пълен. И главата му пълна и умът му пълен. Но въпреки това, знаеш ли какво ще ти кажа. Жорж като си замина сънувам сън с Жорж и му казвам: „Георге бе, защото аз му казвах Георги. Георги бе, сега като си в другия свят, виж какво будно съзнание съм имала, какво ще ми кажеш, аз да не греша нещо?" За поведението си. Той ми вика: „А, Еленке, какво да ти кажа, не знам, ще помисля и ще ти кажа". И така остана разбира се. И аз казвам тоя сън на Учителя. И аз Го питам Учителя: „Учителю, какво ще ми кажете, какво прави сега Георги в другия свят?" „Е, казва, все неговата философия". Това нещо много ме озадачи и казвам ти сега. Лично на мене е много чудно. Аз си казвам, всичко което за Георги го чувствам и така го ценя, но и това. Значи Учителят каза нещо, че има той проблеми с неговата си философия.

В.К.: Значи кой какъвто си е долу, такъв е и горе. Това е явно. Това е един закон.

Е.А.: Е, да.

В.К.: Учителят дава един пример с едно фенерче. Казва, ако си в една тъмнина и се движиш с едно фенерче виждаш това което то осветява. Невидимият свят казва, човешките съзнания представляват фенерчета. Каквато светлина имате долу, такава имате и горе. Какъвто си долу, такъв си и горе. С каквото се занимаваш долу такова ще се занимаваш и горе.

Е.А.: Е това е. Та казвам ти за него. Друг нямаше да ти го каже, но пък ти го казвам защото аз не го казах на другите. Защото да не го нацапат. Сега Жорж си имаше ценности, имаше си качества и аз съм имала много хубави отношения с него така, като брат. Той идваше при нас и когато прави сборника си.

В.К.: Да „Учителят говори".

Е.А.: Той всички беседи които Учителят ги говореше едно след друго, които бяха свързани, той идваше да ги вземе, аз много съм му давала и после ги връщаше. Защото взимаше това което и на него трябваше само. Тъй че той умееше да работи.

В.К.: Аз все искам да питам едно нещо: Как стана така че той преведе Бо Ин Pa?

Е.А.: Без да пита учителя. Грешка.

В.К.: Тя май му измени черепа?

Е.А.: Може би.

В.К.: Какво знаеш за изказването на Учителя за Бо Ин Ра? Аз съм чувал че Учителят казал, че е окултист на другата ложа, обърнат с главата надолу.

Е.А.: Да, да, Учителят отрицателно мнение имаше за Бо Ин Ра и Бо Ин Ра беше на Хитлер вдъхновител, да. Той е бил дясна ръка на Хитлер.

В.К.: И как така, и аз четох в „Житно зърно", че по собствена инициатива и на собствени разноски му отпечатаха тези неща. Значи така с Жорж. Не е питал.

Е.А.: Не е питал, да. Ако беше питал, не вярвам Учителят да одобри. Щото той преведе Занони.

В.К.: Чувала ли си някакво изказване на Учителя за „Занони"?

Е.А.: Не. Учителят отрицателно не се е произнесъл, да. Тя е една книга, която е окултна.

В.К.: Окултен роман. Сега той вече други неща пише.

Е.А.: Георги? Е те бяха вече във връзка с Братството.

В.К.: Как издаваха „Житно зърно"? Идеята за „Житно зърно"?

Е.А.: Още първата година на Младежкия клас искаха списание да имаме. И се захванаха най-деятелните. Пампоров, всички тези които бяха по-амбициозни хора. Искаха да се изявят, понеже аз лично за себе си, затуй съм стояла настрана, не ми лежеше тоя начин и затова не съм била там. Само веднъж съм написала едно резюме на една беседа, защото аз бях при Учителя, Учителя ми говори за една беседа на Любовта, но толкова хубава, че аз направих резюме на нея и те я напечатаха в „Житно зърно". Ама после не се постарах да напиша и друга.

В.К.: Не се постара. Можеше да напишеш и друга, но.

Е.А.: Как да не съм могла. Могла съм разбира се. Щото имало е беседи много хубави и сега ги има. Едно резюме да направиш на една беседа е умение.

В.К.: Умение, да, не е лесна работа.

Е.А.: Да, умение е.

В.К.: Значи така приключваме с Жорж Радев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...