Jump to content

ДОБРАТА ПОЧВА


Recommended Posts

Добрата почва

В природата съществува един велик план, който хората едва сега са започнали да изучават. Този план е разнообразен. Когато рибите го изучавали, те се научили да плуват; когато птиците го изучавали, те се научили да хвъркат; когато млекопитаещите го изучавали, те се научили да ходят по земята; когато хората го изучавали, те се научили да мислят; когато ангелите го изучавали, те се научили да светят. Значи, задачата на човека е да мисли. Щом се научи да мисли правилно, мъчнотиите в живота му няма да изчезнат, но той ще им намери място, ще ги тури там, дето ще го ползуват. Като не знаят, де да поставят мъчнотиите, съвременните хора се препъват в тях, като в безразборно разхвърляни камъни по улиците, вследствие на което страдат, измъчват се и се обезсърчават. Като се стремят да се освободят от мъчнотиите, те искат да бъдат силни, богати. Природата е силна, природата е богата. Защо тогава хората да не използуват нейната сила, нейното богатство? Щом хората искат да бъдат силни, богати, това показва, че те нямат доверие в природата. В плана на природата е да ни направи богати, силни, учени. Въпреки това, ние внасяме един свой план, вследствие на което се раждат ред противоречия в нашия живот.

 

Добрата почва представя благоприятни условия за растене и развитие. Ако растението не падне на добра почва, то не може да се развива; ако животното не е на добра почва, то не може да се развива. Ако човек няма добра почва и той не може да расте и да се развива. Човешкият ум е добрата почва, върху която той живее, расте и се развива. В добрата почва се крие силата на човека. На него не остава нищо друго, освен да разработва тази почва, да я култивира. Обаче, тази сила не задоволява човека, той иска да стане още по-силен, да владее света, да заповядва на всички хора. Той иска да стане всесилен. Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма. След всичко това хората мислят, че по-съвършени същества на земята от тях няма. Какво става с тия съвършени същества най-после? Един ден те изчезват от земята, стопяват се, отиват някъде, без да знаят де и защо.

 

Добрата почва представя добрите условия в живота, върху които всичко посадено трябва да даде плод. Тези условия трябва най-щателно да се изучават. Тогава, отде да започне това изучаване? От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце.

 

Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо? – Искат да се освободят от противоречията, от страданията. Наистина, миналите поколения са страдали и сегашните хора страдат; миналите поколения са имали противоречия, и сегашните хора имат противоречия. Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта. След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата песен: „Пролетта дойде!"

 

Добрата почва представя добрия живот, който не се налага, но тече сам по себе си. Ти отиваш при един извор и започваш да черпиш от него. Водата, която черпиш от извора, е доброто, към което се стремиш. Доброто продължава живота. То е привилегия за човека. Злото пък съкращава живота. Доброто е майка, която дава живот на детето си, но същевременно дава условия на този живот да се развива, да се прояви. Доброто не създава живота, то е условие да се прояви и продължи този живот. Вие не можете да имате дълъг, щастлив живот, ако не поставите доброто за основа на този живот. Дългият живот има отношение към доброто, към вечното благо. Доброто трябва да доведе човека до вечното начало на живота – любовта. Щом влезе в областта на любовта, той придобива безсмъртие, става всесилен. Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия.

 

Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново. Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване. Значи, новораждането подразбира връзване на нов плод. Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота.

 

Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване. Истинската жертва е лост, с който човек повдига себе си, повдига и другите. Който е направил някаква жертва, в първо време той мисли, че е изгубил нещо съществено. Обаче, колкото повече времето минава, той вижда плодовете на тази жертва. Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи житото, което е било складирано в хамбара. Не се минава много време, земеделецът получава плодовете на своята жертва. Следователно, всяка жертва има смисъл, когато дава плод. Тази жертва е направена при добри, благоприятни условия. Изобилието на плода пък зависи от три главни фактора : природата, в която живеем, самите ние и окръжаващите ни.

 

И тъй, на добрата почва е дадена голяма мисия, голяма задача, която трябва да реализира. В този смисъл, веднъж дошъл на земята, на човека е дадена мисия, която трябва да изпълни. Щом я изпълни, щом види нейните плодове, мисията му се счита завършена. Вложете доброто семе в добрата почва – в духа, в душата, в ума, в сърцето си – и вярвайте, че то ще израсне, ще цъфне, ще завърже плод и ще узрее. Неговият плод ще бъде плодът на новата култура, на новия човек.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...