Jump to content

ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ


Recommended Posts

Хирософия и психоанализата

 

Ернст Исбернер-Халдане

Дали днешната психоанализа ще има трайно съществуване или не, тоя въпрос ще оставя тук открит. Факт е, че не всички душевни разстройства и дисхармонии могат да се сведат към половия живот и че не всички те се проявяват в сънища. Практическите опити говорят в полза на това мое твърдение.*) Психоаналитичната мода днес е започнала силно да запада – съдба, която сполита и трябва да сполети някои млади науки. Психоанализата се отхвърля вече от твърде много лекари поради горните причини и се практикува до голяма степен от хора, неспособни за тая работа. Но това не ще рече, че който не е лекар, е неспособен или няма право да я практикува.

 

Факт от голямо значение е, обаче, че ръцете, техните форми, линии и белези представляват една реална и поради това обективна база за истинската психоаналитична практика. Тъкмо по ръцете може да се види естеството на материалиста, душевните и духовните предразположения, както и разстройствата в една или друга област. От особена важност е, че по знаците и белезите на ръцете може да се познае със сигурност, дали разстройствата са наследени, вредени или придобити. Естествено, само истинският познавач на ръката, хирософът, може да анализира. За това се изисква, човек до владее медицинската диагностика по ръката и ноктите, а също и характерологията и прогнозата – изкуството за отгадаване на съдбата т.е. той трябва да владее научното гледане по ръката.

 

Аз бих желал, обаче, да дам тук едно указание, как може въз основа на научната хирология да се вникне в психоаналитичната практика.

 

Както винаги съм констатирал и съм намирал, че това се потвърждава и от опита, характерът и болестта са двата полюса, които в своето взаимодействие формират и определят начина на живот, здравословното състояние и съдбата. Обаче не е необходимо, болестите да бъдат винаги физически, те са такива в последната си проява, тъй като всичко се формира и образува най-първо духовно, развива се по-нататък душевно и тогава чак физически, т.е. се затвърдява, материализира във веществото. Много болести, които са латентни, но все пак са духовно заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън. Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога.

 

Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини. В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители. За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца.

 

Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех.

 

Психоанализата, както тя се практикува днес, се основава най-често на доклада на индивида, който трябва да бъде изследван. Тук съзираме вече един източник на грешки, тъй като има твърде много хора, които винаги ще останат затворени по отношение на известни свои работи. Иначе е, обаче, когато се работи въз основа на хирософията. Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си.

 

Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума. Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий. Всички сърдечни работи намираме записани върху и в линията на сърцето. Половата любов, животът на инстинктите, се четат по хълма на Венера, хълма на Меркурий, хълма на Луната, на малкия пръст и по линията на живота. Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката.

 

И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст. Дясната ръка дава сведение върху придобитото, върху наследеното от бащина страна и устройството на органите след 28 год. възраст.

 

Линията на съдбата дава сведения върху положението спрямо околната среда. Също и тук в лявата ръка до 30 години изобщо и в дясната ръка след 28 година. Разликата в тия числа идва от обстоятелството, че човешкото тяло има едно преходно време между 28-а и 30-а си година. Началото на тая линия е в основата на ръката, или в хълма на луната, в средата на ръката или в долната част на хълма на Венера. Според това различни са и значенията на двигателните сили на съдбата, които също трябва да се вземат в съображение при психоанализата. Тъкмо тая линия, която ние не намираме у далечните раси, като негри, монголи, червени, отчасти и при индийци, лапландци и пр. и която е от голямо значение, особено за европееца, ни показва в своето начало условията на живота в детинството. Поради туй, на това място, т.е. на и около началото на линията на съдбата, наречена линия на Сатурн, се дирят влиянията, които са въздействували върху човека в по-ранна младост и са били от значение.

 

Слънчевата или аполонова линия показва устройството на слънчевия възел, и тъй като ние имаме с него една душевна приемателна станция за най- фини трептения, то тя има връзка до известна степен с вдъхновението и интуицията, макар че има още една специална линия на интуицията. Началото на слънчевата линия може да бъде в хълма на Венера и тогава говори повече за един вид творческа интуиция. Ако изхожда от хълма на луната, то интуицията (забележете добре като едно частично качество на тая линия!) се ръководи от фантазията. Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера. Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия. Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на стомаха или с линията на отровите (нептуновата линия). Тя говори за силни разстройства в чувствуванията на майката през време на бременността, следователно по отношение на лицето – за времето от преди раждането. Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки.

 

Надлъжните линии върху хълма на Венера, които вървят лъчевидно по неговото продължение към линията на живота, показват еротичния живот, чувствата и инстинктите, докато напречните спрямо тях отиващите, следователно минаващи паралелно на линията на живота линии, представляват пречките, поставени от етични съображения или пък вследствие на външни условия.

 

На друго място аз съм изложил метафизичните зависимости (виж: „Charakterologische Tatsachen und deren Merkmale” и „Yogaschulung fur westliche Verhaltnisse”), поради което няма да ги повтарям пак тук.

 

Аз бих желал да избегна продължението на настоящата глава, тъй като значенията на отделните линии и белези са описани достатъчно изчерпателно в моя учебник „Научна Хирология” („Wissen-schaftliche Handlesekunst”), какго и на други места в моята „Медицинска диагностика по ръката и ноктите” („Medizinische Hand und Nagel-Diagnostik”). Аз исках да дам тук само указания за разпознаване на психичните разстройства по ръцете, за да приведа доказателството, че ръката представлява наистина най-реалната база за психоанализата. Желал бих, обаче, да подчертая специално, че както и при другите случаи, така също и тук, не трябва да се дава решаваща тежест на отделни знаци, а винаги трябва да се дирят допълнителни белези, които могат да засилят или отслабят някои неща, за да се получи всякога една сигурна цялостна картина за случая. Винаги е важна комбинацията на отделните белези и крайният резултат.

 

Би могло да се пише по-специално и върху тоя клон на хирософията.

 

От немски: П. Манов

 

_____________________________________________________________________

 

*) Психоанализата дойде внезапно на „на мода" и Фройд нарекоха неин откривател, макар че на всеки характеролог и психолог психоанализата беше вече дълго време преди това позната, макар и не под това специално име. Прочее, Фройд не е откривателят, нито творецът. Много от враждебните отношения, респективно оспорвания на Фройд съществуват с право, тъй като някои от неговите твърдения по отношение на психоанализата са повече от смешни. Но все пак те минават за „научни”!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...