СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN

[valiamaria]

Georg Nordmann

Синтетичната цивилизация.

Над света шестствува в наши дни мечът на раздроблението. Един отколешен процес на дележ, който сега е взел най-стихийни размери, защото предстои да настъпи скоро неговият край.

Човечеството, изпълнявайки непреклонната воля на развоя, се качва и слиза по извитъците на възход и слизане и върви напред. Знайно е за всички хора, че в различните моменти (ери) на историческия развой, това човечеството се е домогвало до различни ценности и ги е поднасяло като скъпи дарове в съкровищницата, където всичко преминало през огън се запазва за вечни времена. Ние сега преживяваме дните, когато на изпънатите длани се поднася в тая съкровищница аналитичната мисъл и нейните продукти. Светът е раздробен на молекули, атоми, електрони. Отделните прояви в общия и целокупен живот на великата природа са изолирани един от други - съставят отделни науки; отделните науки са класифицирани на отдели, а в тия отдели видовете, родовете и т. н. съставят нещо свое, вярно изучено и изследвано само за себе си. Дробеж е делото на човека-мислител особено от три века насам. Дроби се така наречената „мъртва природа,“ дроби се и организираната природа.

Отделните явления са изследвани с вещина и търпение. Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас. Години наред студеното, но вярно око на телескопа дълбае малки отломъци във великото пространство на вселената. Мислителят дроби със своя разум и с върха на своята писалка.

Но за окото на по-внимателния наблюдател е жива, неотложна и неотменна потребата от ума на новия синтетичен човек. Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум.

Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях. - Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното. Ще се яви геният, който ще състави цялостна завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука.

В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората.

Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията. Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време.

Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно. Ще се срутят изкуствените прегради между отделните явления, ще се види общата зависимост на нещата и ще се почувствува общия ритъм на едното сърце, което разпраща навсякъде своята жива, освежителна кръв.

Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.