РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР

[valiamaria]

Д-р Г. Ломер.

Ръката на жената.

Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“.

Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката.

Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . .

Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа.

Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци.

Жени с големи палци са повече интелигентни, отколкото чувствени. Те запазват във всички неща яснотата на мисълта. Те не са никак дребнави, също никога кокетни и игриви. Когато се влюбят, те са верни и предани; напълно благонадеждни. С тях, обаче, човек трябва да се отнесе винаги сериозно. И те биват признателни затова те стават отлични съпруги със здрави принципи.

Жени с малък (къс) палец са повечето сърдечно предразположени, тям им върви в любовта над всичко; Те не са нито така духовни, нито тъй порядъчни, но затова пък пленителни. Това са Те, които са най-подходящи за любовта и брака, за дома и децата. При извит палец, Те са също и чувствени. И често, Те проявяват склонност към приятно и леко изживяване на нещата, нещо, което може да открие най-приятните страни на живота. Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг.

Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща.

Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните.

Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда.

Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление.

Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“

Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите.

Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце. Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно.

От немски К.