ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ

[valiamaria]

Емануил Сведенборг

(Животопис, идеи и значение)

Той е роден на 29 януарий 1688 година в Швеция. В университета в Упсала той е изучавал математика, физика, химия и естествена история. В 1710 г. поради чумата той е принуден да напусне Упсала и да замине за странство. Той обикаля Германия, Франция и Англия и обогатен с научни знания се връща в 1714 г. в Швеция. Тогаз печата своето съчинение Daedalus Hyperboraeus, в което се засягат математични и физични въпроси.

След като станал с тази книга известен като учен, станал сътрудник при постройка на корабостроителница и на един канал. После бива назначен от краля в минния комитет. На този пост младият учен направил множество механични открития. После посетил мините в Унгария и Саксония и написал цял ред съчинения върху минералогия, физика, философия, които разнесли славата му по цяла Европа. Той кореспондирал с най-знаменитите учени на времето си и бил избран член на всички почти научни общества. Въпреки издигането му в съсловието на благородниците, въпреки предложението, което му било направено, да бъде назначен за заместник на учения Целзий, той запазил своето смирение и желаел да служи на народа си и на цялото човечество с неуморни изследвания и открития. В 1733 г. посетил Берлин, Дрезден и Прага, а в 1738 г. - Италия, дето стоял цяла година и почти през всичкото време се занимавал с анатомия и физиология.

В 1745 г. той по собствено желание се оттеглил от служба и се посветил изключително на изучаване на окултизма и мистицизма; написал върху тях множество съчинения, които печатал в Лондон и Амстердам. При едно от своите многобройни пътувания за тая цел, той получил в Лондон удар и парализация (в 1771 г.), обаче след не дълго време пак се възстановило здравето му. Още при своето потегляне за Лондон той е имал предчувствие за нещастието и е казал на свои приятели, че не знае, дали ще се върне, но знае само, че няма да се пресели отвъд, преди да отпечата своето съчинение върху истинската християнска религия. И така станало. При смъртния час един му казал, дали е вярно всичко, което е писал, и ако той е заблуждавал, нека сега се признае и разкае. Сведенборг отговорил: „Всичко, което съм писал аз, е толкоз вярно и сигурно, колкото е вярно и сигурно, че вие ме виждате, и аз даже бих писал много повече, ако ми беше позволено. Аз свидетелствувам това пред Вечния Бог.“ Той се преселил отвъд на 29 март 1772 г. Наследниците му предали всички негови ръкописи след това на шведската академия на науките.

Той е имал интимни връзки с Емеренция Полхем и се сгодил за нея. Но когато видял, че тя това сторила по настояването на баща си, а самата тя не искала, той я оставил свободна и тогаз именно предприел дългото пътуване в странство; и до края на живота си той не я забравил и останал неженен. Нека сега разгледаме ясновидските способности и преживявания на Сведенборга. Трябва да забележим, че още от ранно детство той е проявявал сериозен стремеж към Бога и духовните истини. И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година.

Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб. Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“

Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите.

В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “

Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата. Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща. Това сторих. За доказателство на това вашият брат ми повери следното: Ваше Величество преди пристигането си тук взехте сбогом от брата си в замъка Шарлотенбург в този и този ден, в този и този час. Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“. Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява.

Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек.

Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“. При тези му думи, госпожата придружена от всички гости отишла в горната стая. Отворили шкафа и всичко намерили, както било описано. Самата тя не е знаела нищо за това секретно чекмедже, така че тук се изключва телепатията (предаване на мислите).

Когато Сведенборг бил в Амстердам, бил запитан от търговеца Кребс, дали може да му даде доказателства. Сведенборг отговорил утвърдително. Търговецът тогаз му казал: „Аз имах един приятел, който следваше богословие в Дуисбург. Той заболя от туберкулоза и почина. Аз го посетих малко преди смъртта му. Ние имахме важен разговор. Можете ли да ми кажете, за какво се разговаряхме?“ Сведенборг го попитал за името на приятеля му и му казал да дойде след няколко дена. Търговецът след няколко дена отишъл в напрегнато очакване при Сведенборга, който го посрещнал засмян и му казал, че се е срещнал с неговия приятел. И съобщил на търговеца разговора им с най-големи подробности: какво е твърдял търговецът и какво другият. Търговецът пребледнял, понеже това доказателство било силно и несъкрушимо. Търговецът попитал: „Как е той там?“ Сведенборг отговорил: „Той е още в долните сфери. Наклонностите и мненията човек взема със себе си при смъртта и е трудно, додето се освободи от тях. Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“.

При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або. Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает. Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг.

(Следва)