Jump to content

ТОЙ - ТЕОФАНА


Recommended Posts

Теофана

ТОЙ.

Изкачва се нагоре в планината:
пред него път труден се чертай –
пътека камениста, крива
извива в гъстия лещак, -
 
провира се под вейките му свежи
преплетени кат русите коси
на палавница малка, буйна, плаха,
нересана или ресана от дни;
 
ту простнала се из поляни китни,
изплетени от хиляди цветя,
ту права се изправила нагоре
по стръмни урви и скали - -
 
А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука -
не е като из равний път -
задъхва се, поспира, пак поема
и все нагоре - шаг след шаг - -
 
И в миг му светла просиява
идея чудна, приказна една,
и в миг му радост странна трепва:
- На космоса е господар! -
 
И пак задъхва се, поспира в изнемога
и пита се, защо,
защо и мъничек, нищожен той се чувствува
и в същий миг - голям.
 
А вейките преплетени в лещака
и пъстрите в поляните цветя,
и въздуха, и урвите страхотни
в‘едно със целий свят там дават му ответ :
 
- Защото си от пръст направен ти,
си мъничек и плах,
- защото си и Дух Божествен ти,
Божествен си, голям.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...