Jump to content

ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ


Recommended Posts

Тайната на страданията

Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно. Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането.

Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие.

Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях. Както хлябът и житото имат цена, само ако хлябът е опечен и житото узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания. Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече.

Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър.

Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания!” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия!

Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока.

Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека. Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота. Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава? Той е вътре в нас.

„Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос. А само страданията са пътят, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас. Който е страдал много и добре носи страданията си, той е станал тих и спокоен; той е добил това, което другите, които не са страдали, нямат. Той е добил мир в себе си, или той е открил Бога в себе си.

Казва Христос: „Мир ви давам, моят мир ви оставям”. Има две страни в страданията: да страда човек, и да изтърпява добре страданията си. Това е най-новото, което е казал Учителят по кардиналния въпрос за страданието. То крие всичката мъдрост. В тези думи ще намерим Истината на битието и живота. Така можем да вземем страданието като път на освобождение. Защото чрез страданията човек чист става и мек става. По-рано е бил нечист, натоварен, а като е минал през страданията, той се освобождава и чист става, и лек става. Да разгледаме въпроса психологически. Кои са спътниците на страданието? Страданието не върви само. Този трен е придружен и със свой екипаж. Виждаме, две сили го посрещат в човека, които трябва да го носят и да му дадат сили да прекарва страданието през себе си. Първата е надеждата, след нея иде вярата, и най-после човек остава с любовта, с благодарността към Бога за голямата Му милост и благост, за явната защита пред по-голямото зло. Какво остава след всичко това на човека ? – Радостта.

Страданието е извор и на други ценни качества у човека. Който много е страдал, той има голямо упование и вяра в Бога – вяра, каквато другите , които не са страдали, нямат. И тази вяра създава дълбоки чувства у човека, тя говори за вътрешно съдържание. Учителят казва: „Човек трябва да се надява на хората, да вярва на Духа, а да люби Бога. Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в дух и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби. Това са трит стъпки на човека в живота: чрез надеждата във вярата; чрез вярата в Любовта, а от Любовта се стига до изявление на Истината. Чрез страданията човек най-сигурно се домогва до великите връзки на своята душа. Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”. „Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието. Човек не може да изпълни волята Божия, ако няма вяра. Днес човек иска да угоди най-първо на себе си, а после на другите и за нищо повече не мисли. А от Писанието знаем, че най-първо трябва да се угоди на Бога. Човек може да живee добре, само ако има любов. Любовта включва в себе си едновременно и надеждата, и вярата. Те са двете ръце на Любовта. Дето има Любов, има ръка; дето има ръка, има и Любов. Вярата и надеждата са външните страни на Любовта. Вярата е ръка, която помага на ума, а надеждата е ръка, която помага на сърцето. А любовта е, която е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух.

Защо трябва да гладува човек? – За да яде. Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри. Животът трябва да се изучи сега от ново гледище. И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство. Смърт е, когато човек бяга от тялото си, а не когато го напуща. Един психологически закон гласи: ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за тебе. Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли зарад нас. Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията. Тогава зло ли са страданията?

В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи. Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която справедливо и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно.

Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство. Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав. И тогава няма да желаете освобождение от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате. Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата.

Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си!” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.

Друг метод, който човек трябва да прилага, за да носи добре страданията и да може да извлече полза и поучение от тях, това е музиката. Тя е първото изкуство, с което човек трябва да започне сегашното си съществуване. Учителят казва : „Не трябва да се среща човек, който да не може да пее и да свири, или да не разбира нещо от музика! Каквото и да става с вас, пейте! Страданието се лекува с пение, с музика!” Това е финалът, до който се достига по темата за страданието. Всеки ще живее, докато му е определено; и всеки трябва да знае, че животът е по-силен от съдбата. А човек трябва да свърши работата, която му е дадена; и като дойде времето, и цар да е, с него ще се случи това, което трябва да стане.

Страданията трябва да се обикнат, за да се учи човек от тях. „Сега ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които ще дойдат”. Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието. Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания.

Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат. Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила. Това говорят великите Учители на човечеството днес и преди две хиляди години.

Аверуни

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...