ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ

[valiamaria]

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Една пролетна утрин на Изгрева

Зазорява се в големия мравуняк на България; в столицата все още всичко спи. Една тишина владее навсякъде. Прохлада и свежест се носят във въздуха. Из улиците на града тук там се мяркат закъснели хора да се прибират. Те са от тия, които живеят вечер по задимените локали и пилеят силите, що природата им е дала за живот и разум. Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето.

По шосето за с. Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София. Всред дърветата се вижда на изток утринната руменина на небето. Славеите пеят непрестанно, без дъх, безспир. Ние поемаме свежия въздух с пълни гърди, сякаш не можем да му се наситим.

Излизаме от гората, шосето вие надолу към реката. Отделно непосредствено до гората е разположен досущ цял град от малки постройки. До преди няколко години това място беше само ливади; само лятно време се мяркаха няколко палатки. Оттогава насам като гъби изникнаха тия малки постройки и се образува цяло селище. Постройките са разхвърляни някак си безразборно и са прости в своето устройство. Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време захвърля малки неодялани моделчета насам-натам, групира ги по разни начини и дири пътеките на най-хубавото, което може да направи.

Да, на това място, на Изгрева, както от десетина и повече години се нарича, се гради нещо велико по своята същност! То още е разхвърлено както постройките по Изгрева, но тъкмо това говори за туй, което има да стане, за това, което се гради. С окото на един астроном човек ще види в разхвърлеността на малките постройки магическите, трудно разчетливи фигури на небесните съзвездия. На Изгрева се градят големи човешки светила, градят се светещи и мощни души.

Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор. В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора.

В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания. Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове!

За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота.

Всичко е грейнало в сияйна светлина. Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини. Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа. Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност!

Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила. Особена ритмика съставя движенията на всяко гимнастическо упражнение. Тази масова картина завладява всеки зрител. Тия хора не играят гимнастика, те не са на сцена, те свещенодействуват; така вглъбени в себе си, вършат всичко. За окото на разбиращия всяко едно движение те свързва със струящите сили на земята и слънцето. Те преминават през твоето тяло и го пресъздават, така както електрически ток пречиства проводниците си. Зареждат се шест типа мълчаливи упражнения. После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух.

Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност.

С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога,

Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята.

Ели