Jump to content

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ


Recommended Posts

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

БОГ

Има Един, който се проявява чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината.

Има Един!

И цялата жива Природа говори за този Единият, Великият.

Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всичките светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той може напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е безграничен, безначален. Той е „Нищо". Но това „Нищо" съдържа всичко в себе си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали.

Създава, но никога не се изтощава.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното.

Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяваме го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по себе си, Той не е ни светлина, ни Разум.

Светлина, Разум - това са негови прояви.

Бог не присъствува по един материален начин в света.

И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е?

Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем.

Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.

А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени.

Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога.

Всички души заедно образуват Божественото съзнание.

И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота.

В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие.

Бог никого не съди. Той никого не задържа у себе си, никого не ограничава - и няма защо да съди.

Красивото у Бога е това. че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то; „Направи това!" или „Служи ми!" Той му показва пътя, а оставя свободно всяко същество само да направи своя избор - да извърши онова, което то счита за добро.

И наистина какво се ползува Бог ако Го следваме, ако Му служим? Той ползува ли се от това? Знание можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!"

Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е Любов.

В Божието сърце има нещо велико.

Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.

А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.

И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички.

Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ?"

Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества, и урежда живота им.

Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената Любов, която повдига и крепи целия космос.

И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.

Всичко което е в нас и вън от нас, всичко което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни."

И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него.

Бог обаче не е една същина, която може да се доказва.

Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.

Иска ли човек доказателство за съществуването на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си - своята връзка с Него.

Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание.

И тогава престават всички тия празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог или ни е забравил.

Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл.

И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания.

А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо, аз наричам човек само този, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо божествено."

Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфти човек и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими.

Само тогава човек става истински свободен. Той има онази свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме в случая онази връзка, която Бог е създал между себе си и нас.

Вън от това няма никаква свобода. съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога.

И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по големи поругания от Бога. Но той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост.

Ала само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен, и само той има „свободна воля."

А сега помнете тия прости истини, като сигурни мерки:

Единственото същество, което ни люби, то е Бог. И когато страдаме и когато се радваме, Той е същият. И в страданията и в радостите Бог е, който ни говори.

Друго не забравяйте. За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили - не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и на земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят? Ясно и просто: „Бог е любов, която трябва да опитате вътре в себе си."

Ала преди това, докато още се лутате за доказателства на вели ката реалност, помнете тия прости мерки:

Попиташ ли се, де е Бог, знай: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.

Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.

Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли го - ще ти помогне.

Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, повгледай се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества.

Друго помни: Дето има смисъл, там е Бог. Дето няма смисъл, там Бог отсъствува. А дето Бог отсъствува, там е „адът”.

Питаш, кога човек е добър? Моментът, в който Бог се проявява, човек е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош.

Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща.

Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога?

И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.

Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими.

Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов.

И тогава той ще чувствува пулса на всички живи същества. А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този пулс.

Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене."

„Аз живя в Бога", това подразбира, че Бог е „отвън." „Бог живее в мене" това подразбира че Бог е „вътре", а аз - човекът съм „отвън."

Ето защо: когато Бог е вътре в теб, не го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си.

„Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън.

Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един нов свят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...