УСТОЙТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА

[valiamaria]

УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА

Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място.

И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е!

Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен.

Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед.

Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните.

Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место.

Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава.

Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.

Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-безкористни хора. Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение.

Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят. Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила. Съзнателните, идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов.

Народите са като магнити. Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот.

Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини".

У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".