Jump to content

МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА

Всичко в природата е закономерно. Ето, как закономерно следват фазите в развитието на растението: поникване, лист, цвят, завързване, узряване! Някои си мислят, че в човешкия живот и в историята на човешката култура всичко е произвол, а само в външната природа имаме закономерност. Нима може да има раздвояване в природата? Не! Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите!

Човешката история не е нищо друго освен закономерна проява на силите, заложбите, дарбите, талантите, скрити в човешкия дух. Всяка култура не е нещо произволно, но е изявление, откровение на нови страни, на нови сили на човешкия дух, на нови съкровища, дълбоко скрити в човешкия дух, които до тогаз са били непроявени, са чакали своето време. Ето защо можем да кажем, че всяка култура има особена мисия в великия път на общочовешкия възход. Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба.

Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н. Това е новото слово, което прозвучава в човешката душа след римската епоха!

Има методи, по които можем да намерим точно, коя страна на човешкия дух дадена култура изявява като ново откровение и точно, коя е мисията на всяка култура! Това става чрез проследяването в дадената култура на проявите в разните области на живота: правов ред, икономически строй, морал, нрави, обичаи, животът на разните съсловия, философия, наука, изкуство, възпитателно дело и пр.. В всичко това се отразява мисията на културата.

Животът мени с хиляди и хиляди своите форми, но си остава вечно млад, вечно красив и вечно нов! Също тъй няма остаряване на човешкия дух. Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата.

От смяната на културата човешкият дух не губи нищо, от една страна поради прераждането на човешката душа в разните култури, и от друга страна поради външно предаване на придобивките от една култура на друга. Напр. когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството. Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа.

Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура? Велико преселение на народите, хаос навсякъде! И съвременникът на тоя хаос би казал: „Всичко е вече загубено. Свърши се с човечеството!"

И новата култура, която сега предстои, ще изяви съвсем нови страни на човешкия дух. И има много симптоми, които говорят, че славянството има важна мисия в това отношение. И наистина, ако проследим напр. руската философия, изкуство и пр., ще видим в гюс известни симптоми, известни характерни черти: общочовешко братство, човещина, пътят на жертвата, дълбок религиозно - мистичен дух. Масарик проследява развоя на моралните, религиозни и социологически идеи в Русия през последните няколко века и констатира, че руската литература разглежда по особен начин нравствените, религиозни и социалнополитически проблеми. Това важи изобщо за проявите на цялото славянство'.

Нека вземем за пример полският поет Словацки, който отразява в себе си душата на Полша с нейния мистичен живот, вътрешно прозрение и просветление. В това отношение е важна книгата му: „Генезис на духа". Това е дълбоко мистична книга, която показва, че мистичният дух работи в душата на Полша. Това произведение показва, че в полския народ е жив вечният стремеж към същината на битието, към Абсолютното. Как дълбоко се разглежда в тая книга еволюцията на съзнанието и на формите от мистично гледище като проява на дейността на Духа, който гради хиляди форми една от друга по-съвършени, минава през формите на кристал, растение, животно, човек и още по-нагоре, за да се изявява по един все по-съвършен начин. Ето какво е писано към края на книгата : „Всичко е сътворено чрез Духа и за Духа, но не за телесни наслади. Гради се в бъдеще свещената Мъдрост на полския народ. Из единството на вярата ще се роди единение в любовта и познание на жертвата".

Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор? Това не показва ли, че югославянската душа е мистична в своите глъбини? Поетът чрез интуиция долавя това, което става в глъбините на народната душа. Той е изразител на силите, характерни за расовия гений.

Мистичната душа на Русия, нейното боготърсителство, не се ли изразява много ярко у Гогол? Какво става с Гогол, веселият разказвач, хумористcт, който ни е карал да се смеем над „Ревизор", „Женитба", „Нос" и пр.? Каква дълбока промяна става с него! У него започва усилена вътрешна работа, преоценка на всички ценности. И след дълга мъчителна вътрешна борба той излиза от нея преобразен. Той е вече съвсем друг. Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята изповед" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната. По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой. Ето места от „Моята изповед":

„Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш".

Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят.

Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите! След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа!

Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина.

Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ.

Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството .

Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход.

Ето унгарският статистик Д-р Деже Елекеш въз основа на статистически данни за средния годишен прираст на населението в разните държави е изчислил населението на централна Европа в 2030 година, т.е. след сто години. Той казва, че след 100 години южните славяни (Югославия и България) ще бъдат 68 милиона, Чехословашко - 40 милиона, Румъния - 54, Австрия - 9, Унгария - 21 милиона. Тъй че броят на славяните без Полша и Русия след сто години ще достигне 100 милиона души и славяните ще залеят Европа.

Но славяните биха могли да изпълнят своята мисия само при едно условие: Само ако се съобразят с известни природни закони. Те сега трябва да погледнат историята, требва да се съобразят със законите за възлизането и слизането на обществата, народите и расите Защото тяхното възлизане и слизане е ставало по известни закони.

Основният закон, който съществува тук, гласи: Всяко общество, народ или раса, която спазва природните закони, се издига, а който народ ги наруши, слиза и се изражда. Всички култури, които са загинали в миналото, са загинали поради нарушение на природните закони.

Напр. ако една съвременна европейска държава избива туземците в своите колонии по най-ловките, „дипломатични", „префинени" средства, в края на краищата ще отиде към израждане и даже по кармически закони ще стане следното: всички тия избити туземци, „диваци" ще се въплътят в центъра на самите държави-потисници и с това ще понижат нивото на тяхната култура.

Да си представим, че един народ извършва разни видове насилия: опожарява села и градове, през дето минава, избива пленниците, потиска, насилва и избива инородните малцинства в своята територия и пр.. Тогаз какво ще стане в края на краищата? Израждането на тоя народ ще стане по две причини:

1. Преди всичко самите избити пленници, мирното население и другите противници може да не са достатъчно издигнати духовно, за да простят. И тогаз те отгоре, от невидимия свят ще преследват тия, които са ги насилвали. А горе те разполагат с повече и помощни оръжия, отколкото тук! Ето защо един народ, който върши насилия, ще мине през небивали катастрофи. Той отива към своя разгром и даже самоунищожение !

2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа. Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича.

Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството:

„Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им."

* * *

Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си.

И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига!

Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания. Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека.

Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора!

Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева.

Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново!" Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ.

Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде!

Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...