Jump to content

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ


Recommended Posts

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

ИЗПИТИ

Един от великите Учители на древността, наречен Ешавора, след като предавал дълги години окултното знание на своя ученик Бенам, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето и след като му предал всичките правила, всичките закони, трябвало най-после да го постави на изпит. Да направи един опит.

Ешавора имал един меч, остър и от двете страни и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало. Камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали.

Един ден Ешавора казва на своя ученик „Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели". Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си. Ако пък нямаш нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо". Това било едно велико изпитание за ученика Бенам.

Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? - Чист съм. - отговорил Бенам. Добър ли си? - Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? - Пълно е. Умен ли си? - Умен см. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? - Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? - Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя ножа си и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа ; ако останеш жив, значи говориш Истината.

Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив.

* * *

Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути,

Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя?"

Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата?" В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!"

Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея."

Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих."

Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията? Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...