Jump to content

1922_04_27 Окултни правила / Правила за живота


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Милен Колев

Архивна единица

Окултни правила, (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година , т.I (1922),

първо издание, София, 1922 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Окултни правила

9 школна лекция на общия окултен клас,

27.IV.1922, четвъртък 7 1⁄2–9 ч. в. Ст. София

Т. м.

Прочетоха се някои съчинения върху водата.

Следния път всичките ученици ще напишат само по едно изречение от себе си. Няма да пишете някоя чужда мисъл. Ще създадете само по едно изречение. Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тук за класа. Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това, този казал това, онзи казал онова, това било, онова било, не ни трябва. В тази школа се изисква мисъл. Ще имате две неща пред вид: за да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако вие направите тия полюси, обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процесът на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснем, че вие мразите някого, нали? Какъв е обектът на вашата омраза. Омразата трябва да има обект, т. е. в икономията на природата този обект трябва да извърши някаква работа.

Трябва да има причина, защо го мразите. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза, и тогава вредите сами на себе си. Всяка енергия се повръща към своя причинител. Значи потребни са тия два полюса в ума ви. Трябва да бъдете свободни от всички ония мисли, които не хармонират с вашия стремеж. Допуснете следното: търговец иска да забогатее, купи стотина прасета, да кажем, както сега, когато свинското месо е скъпо. След като ги храни, тия прасета заболяват и умират до едно. Питам: Какво е спечелил търговецът? В духовния свят не се позволява да се хранят прасета, т. е. мисли, които се заразяват и умират; в никаква кочина не се позволява да се хранят такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите времето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добре, друго едно сравнение: да кажем, аз ви говоря, тази вечер в класа върху една философска или научна студия. Да допуснем, че част от учениците са гладни, от два деня не са яли, други са жадни, трети не са си отспали два деня, четвърти имат ревматизъм в краката. И започвам да разправям тази научна студия. Аз мога да говоря много научно, но онзи, гладният, ще мисли за хляба и ще каже: „То не е важно сега, важното за мен е хлябът“. Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлябът. Жадният казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най-важното нещо“. Третият ще каже: „Сънчец, сън, сън, само тогава човек може да мисли“. А четвъртият ще мисли за своите болести и за лекуването им. Питам: Какво може да се постигне в един такъв клас? И ако попитате учениците какво говори вашият Учител, ще кажат: „Аз бях малко гладен, моят ум беше занят с един много съществен въпрос вътре в мене, за икономическото подобрение на хората“. Друг ще каже, че умът му бил занят с водата, третият пък размишлявал каква роль играе сънят, а четвъртият е мислил за болестите. И ако вие ме запитате: Защо разните школи често пропадат и съвременното общество не се поправя? – то е по простата причина, понеже между тях има много недъзи, които занимават техните умове. Евангелският проповедник проповядва в една църква. Една красива госпожица седи. Идва един млад момък, сяда на чина, тя му поднася едно Евангелие и му казва, где да чете: „Бог е Любов“. Той ѝ отговаря: „Да се възлюбим“, „възлюбете се един друг“, и почват да си разгръщат Библията; тя му показва един стих, той ѝ показва друг стих, и тъй се разговарят. Връщат се двамата и ги питат: За какво говори проповедникът? – Не знаем. За какво говорихме ние, знаем, но за какво говори проповедникът, не знаем. Когато Божественото говори вътре в нас, ние често се занимаваме, като тия ученици с друго: с ядене, с водата, със спането, с болестите, занимаваме се със стихове, с изречения. Всички тия неща ви са необходими, защото човек трябва да бъде, най-първо, нахранен, напоен, трябва да си е отспал и трябва да бъде здрав; т. е. ученик, който е гладен, да не идва в класа; ученик, който е жаден, да не идва; ученик, който не си е отспал, да не идва; ученик, който е болен, да не идва. И когато двама души се разговарят с Библията, в дома си да се разговарят. Сега този разговор става във всяка една душа, и аз искам вие да мислите, когато говоря. Ще действувате правилно. Защото законите, в които живеем, не са лични, а безлични. И пред Бога, каквото знаете, то е за вас; каквото знание и да имате или каквото обществено положение и да заемате, дали сте някой министър в България или цар в България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, невидимият свят, не се интересува какво сте вие. Единственото нещо, което занимава невидимия свят, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъв е вашият характер. Един жител като слезе от невидимия свят, той просто потърси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава светлината. Като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента: светлина, истина и чистота, той може да се спре и да разговаря с вас. А за невидимия свят всички тия наши положения са забавления. Когато вие заемате някое високо положение или сте някой учен професор и разрешавате някаква математическа задача, тия учени в другите светове считат всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една детска играчка за тях, тъй на ваш език казано такава играчка, че те биха се хванали за корема от смях, когато ни гледат как ние с един замах разрешаваме въпросите: какво е безсмъртието, какво нещо е Бог, какво са ангелите. Туй са такива смешни моменти, както когато минавах преди няколко деня през Борисовата градина и там с лупичката си наблюдавах купчина мрави. Те мислят, че това е пожар и правят усилие да го гасят. Фокусирах огъня с лупата, сламата почна да дими, те почнаха да отделят, да плюят своята мравчена киселина, за да угасят пожара. Аз махнах лупата и те се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня“. Турих я на друго място, те пак с тулумбите си, плюят, и най-после казаха: „И този пожар изгасихме“. Този пожар никаква мравчена киселина не може да го угаси. Същественото, Божественото у човека никой не може да го угаси! Но туй съществено, Божествено, си има свое време, и ние трябва да използуваме времето, за да го развиваме. Не всякога можете да мислите, не всякога можете да чувствувате, не всякога можете да действувате. Туй иде периодически през годината. Времето за мисълта е определено; по някога човек може да мисли, пък понякога човек не може да мисли. Мисълта иде периодически. Чувствата, и те също. Казвате: „Любов, разчувствувал се много“. И чувствата идват периодически. Събуждането на човешката воля, и то иде периодически. Учениците на окултната школа трябва да изучават закона на този периодически прилив от менталния свят, т. е. умственият свят, светът на идеите; после идва този прилив от света на чувствата или от астралния свят и от причинния свят – светът на волята. И който разбира закона, той го използува. Сега приливът на тази енергия, на умствената енергия, запример, по някой път и тя произвежда някоя пакост, тъй както произвежда пакост и водата. А кога водата произвежда пакост? Ако тия хора, които живеят близо до гори, искат реки и вземат та изсекат тази местност, пък ако и годината се случи снежна, ще има повече дъжд, и ще стават големи наводнения. Но ако цялата местност е залесена с гори, тия наводнения са невъзможни.

Сега трябва да знаете, че около вашите умствени реки има такива гори и някой път вие с вашата нехармонична мисъл, можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горите. И тогава у вас става това, дето казвате: „Не мога да се въздържам“. Какво ще се въздържаш? Ако ти беше умен човек, щеше да запазиш горите си, а ако оставиш само камънаците, трябват ти най-малко 30 години, додето тия гори израснат наново. За да може да се въздържаме, изискват се ред условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалистите учат.

Именно: ще се спрете върху този велик закон на човешката мисъл, който приижда. Има течение на чувствата и туй течение приижда периодически. Някой път тия две течения, умственото и чувственото, се съвпадат, и то е един щастлив случай, а някой път не се съвпадат. Та аз искам вие да използувате това. Забелязвам у всинца ви навици от миналото. Отбягвайте ги! Казвате: „Може и по друг път“. Нещата могат да станат само при известен случай. Мен често ме питат тъй: Защо такава беседа не ни говориш еди-кога си? Казвам: Тогава не може да се говори тази беседа. Всяка беседа може да се говори само при известен случай. И всяка истина в света може да се каже само при известни условия. Ако в едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти. Но ако в обществото занемарят музиката, всички музиканти ще измрат. Най-първо се изискват условия, за да се яви каква и да е дарба у човека. Сега вие искате да бъдете даровити, нали? Дарбите не се създават изведнъж. Една дарба, това е накопление на енергията в дадена посока, вътре в човешката душа, от хиляди години. И може би, в сегашния ви живот, от тази енергия да не е достигнал нито един грам и ако вие не притурите този грам, за да познаете тази деятелна способност и ако вие не приложите тази енергия от един грам, целият ваш живот ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си г-н е даровит, еди-кой си ученик е даровит“. Той е даровит, защото е работил в миналото. Нищо в света не е без причина. Даровитите хора, в каквото и да е направление, те са работили в миналото и туй, което имат, го заслужават. Та сега заложеното вътре във вас вие трябва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпрос и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този период?“ Може да се съкрати. Едно от правилата за действие, което трябва да имате пред вид е: Ако си отпред, върви бърже, а ако си отзад, т. е. последен, върви полека! Обърнеш ли този закон – ако си отпред и вървиш полека, а ако си отзад и вървиш бърже, ти ще произведеш цяла катастрофа. И днешният свят страда от това, че бащата и майката, които са глава, вървят полека, а синът и дъщерята, които са отзад, вървят бърже. И затова става карамбол. Учителите вървят полека, а учениците вървят бързо, и там е карамбол. Свещениците вървят полека, а паството бърже, и там е карамбол. И се питат коя е причината? Казвам: Причината е тази, че свещениците вървят полека, а паството – бърже. Един американски говедар – американските говедари се различават от българските по това, че пасат говедата на кон – пътувал из страните на Западна Америка. Обаче задава се едно грамадно стадо от бизони и върви по посока към него. Те бягат и той препуска. Турците казват: „Бягай, без да се спреш“. И той бяга пред бизоните. Ако го питаш: Защо бягаш? – Защото бизоните бягат. Ако се спре, туй стадо няма да се спре, ще завлече говедаря с всичките му говеда. Силите в природата мязат на тия бизони. Ти като дойдеш при една природна сила, ще бягаш с коня си. А кой е конят? – Твоят ум. Можеш ли да бягаш, спасен си; останеш ли назад, ще бъдеш пометен. И туй е първото правило. Сега Христос туря това малко по другояче в притчата. Когато ви канят някъде, взимайте последно място. Защо? Като не уповаваш на себе си, да се движиш бързо, остани на опашката. Казвам: да превърна аз тия думи, които са символи или величини. Какво означава движението? Ако си на главата, на чело, движи се бързо, ако си отзад, движи се полека. То е един символ, превръщане на тия величини. Ако си на чело, бъди добър, работи с добродетелта, и всичкото, каквото си намислил, не го отлагай, направи го. Ако си на опашката и се разгневиш, искаш да правиш пакост, спри се, не бързай. Туй означава, нищо повече. Бързо се движи. Само умният човек се движи с голяма бързина. Само онзи, който е добър – само Любовта, Истината, Мъдростта, Добродетелта, Правдата, всички добродетели – се движат с най-голяма скорост, а всички злини, всички слабости се движат с най-малка скорост. И ако имаш тия слабости, не излизай отпред, защото ще бъдеш пометен от стадото бизони.

Сега в тази посока вие имате да преодолявате големи мъчнотии. Защото, когато човешкият ум и човешкото сърце почнат да работят в права посока, ще се зародят непреодолими препятствия. И колкото повече тия мъчнотии изпъкват, да знаете, че вие сте на Пътя и да се не спирате. Спрете ли се в своята бързина, да седнете, като някой уморен пътник, при някое дърво, за да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в пътя. Пътникът никога под никое дърво не трябва да се спира. На един окултен ученик под сянка не се позволява да седи. Сенките не ги препоръчваме. Всякога трябва да се печете на слънцето, т. е. мисълта във вас трябва да бъде светла, отривиста. Трябва да знаете, че вие, като сте дошли в природата, най-първо трябва да ѝ се отплатите. Да платите, какво? Все-таки трябва да платите един малък данък. Не мислете, че всичко в света е даром. Природата ще ви заставя, най-малкото, да си платите наема на къщата, в която сте живели. Ако вие сте живели няколко съществувания, живели сте около 100 години без да сте плащали този наем, ще ви се набере една доста голяма кирия. А този наем седи в туй, че ние трябва да извършваме всеки ден нещо заради нея. Например, ако вие станете сутрин, като ученик и си кажете „Днес поне аз ще вложа в себе си една добра мисъл“, то ако всеки ден, в продължение на 10 години влагате по една добра, съществена мисъл, тия всичките мисли можеха да се превърнат на цяла градина, обраснала с най-плодовити растения. И вземете в най-благородното чувство, което ние имаме, Любовта, най-благородното чувство, което има в сегашните български училища, ако най-способният ученик обиди в нещо учителя си, да му мисли вече този ученик, ще стане неспособен. И ако учителят обиди ученика, и той ще стане негоден. Ако принесете този закон навсякъде в живота си, той е същият. Сегашната любов не може да издържи изпита си. Запример вие слушате една беседа, слушате една лекция, учителят разправя, да допуснем, за сътворението на света или за произхода на половете, или разправя за произхода на кармата. Всеки един може да разгледа тия въпроси от разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорът разправя за сътворението на света, този професор не е бил там с Бога, когато светът се е създавал. Това са догадки. Ако той говори за кармата, за нейното произхождение, той не е бил в началото, когато кармата се е развивала. Или когато той говори за произхода на половете, той не е бил там. Има неща в света, които са се родили, но ние не сме били тогава точно на мястото. Ще каже някой: „Аз съм съществувал“. Ти може да си съществувал, но си спал в стаята си. Ние може да съществуваме, но в даден момент, когато стават известни прояви в природата, ние може да сме били в спяще състояние. И туй спяще състояние всичките хора го имат. Вие можете да присъствувате в известна окултна школа и когато се говори, сами да имате пред вид как може да се развиват тия сили, да ги употребявате, да подобрите своето положение. То е хубаво. Или пък трябва да имате знанието, да издигнете вашия ум или сърцето си, за да се облагородите. Но в това още не е смисълът на живота. Вие може да имате един прекрасен ум и при това пак да умрете, като един нещастник; вие може да имате едно благородно сърце и при това пак да умрете; вие може да имате една силна воля и при това пак да умрете. Сега съвременните окултисти казват, че човек с волята си всичко може да направи. Това е вярно само 25%, но не сте само вие единствените. Да кажем, ако в Европа има близо 500 милиона християни, всеки един християнин има воля. Всички тия воли, обаче, не действуват в една и съща посока. Допуснете, че 100 души от вас, тук, са кандидати за една професорска катедра. И всинца имате желязна воля. Колко души със своята силна воля ще седнете на този стол? Всеки ще каже: „Аз с воля, всичко мога да направя“. Хубаво, какво ще направиш? Е, добре, да кажем, ти имаш силна воля, напрягаш волята, а друг има по-слаба воля, но има злато и позлати той волята на министра, и седне на стола. Много лесно е: ще позлатиш волята на министра и той ще те тури на стола. Всички съвременни общества са съблюдавали този закон. Те подковават своята воля ту с желязо, ту със злато, но до сега още хората не са приложили волята си с Любовта. Вие още нямате воля на Любовта. Аз от 20 години изпитвам учениците, тук, в България, и не съм намерил ученик с воля, позлатена с любов. Колко българи съм намерил, но в туй отношение нито един не ми е излязъл верен, не е издържал. И затуй казвам, че българите, като ученици в окултната школа, са много слаби, не са издържали. И затуй именно в миналото, тук на Балкана, нито една школа не се е задържала, а са минали на запад. И сега може да направите същата погрешка, но тогава туй учение ще замине или на изток, или на запад, и ако замине, туй място не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканският полуостров ще има същата участ, каквато имаше Палестина.

Сега да оставим туй. Вие мислите само за себе си, но ако искате да бъдете ученици на тази школа, вие ще мислите каква е Волята Божия или каква е волята на великата природа, която ви е допуснала в своя дом. Първото нещо какво е? То е: каква е Волята Божия или каква е любовната воля, защото в природата има една любовна воля. И в Бога има една Любовна Воля и като дойде тази Любовна Воля, вие трябва да забравите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на опашката, отзад, а ще се движите отпред с най-голямата бързина. Сега като говоря така, вие можете да разберете въпроса съвсем индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане с България?“ – В невидимия свят не се интересуват за нациите. Законът е такъв. Всякога трябва да знаете, че едно окултно течение, което иде от пространството, е условие за един народ да се развива правилно. Понеже и в астралния свят има голяма борба, то ако вие не съедините вашата воля с това течение, вие може да го отбиете. Следователно, онези, към които го отбиете, те ще се ползуват, а онези, от които течението ще се отбие, те ще пострадат. Тогава аз твърдя, че реката Нил е отбита от Централна Африка, тя е отбита от сегашната култура и в бъдеще, ако дойдат хора да я отбият от вътрешността на Африка, тя ще се повърне в своето първоначално корито. Следователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, в което вие живеете. Някой път казвате: „Аз не искам да зная и без школа мога“. – Без школа от човека нищо не става, т. е. трябва да знаете, че ако някой мисли, че без школа може да влезе в небето, никога! Земята е една школа и който не се школува, и мисли, че без учение може да влезе в небето, лъже се. Тъй! В който и да е смисъл, от вас се изисква учение. Законът в невидимия свят е толкова строг, че няма да ви допуснат да влезете там простаци. По никой начин! С милиони, с милиарди години ще ви държат на земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост, най-после ще ви заставят да учите. Ще ви заставят! Ако се научите по-рано, по-добре. Някой казва: „Аз няма да уча“. – Ще учиш. „Аз не мога да изправя сърцето си“. – Ако не го изправиш, ще ти го изправят. Туй сърце, ако не го изправиш сам, от другаде ще дойде изправление. Има два начина за оправяне: или сам ще се изправиш, или ще те изправят. Защото, забелязвам, някои от вас се отпущат. Ние ще приложим сега един закон. Аз започвам вече с опит. Ще почнем с малките опити, да се не сърдите после. Ние ще приложим опитите. Тогава, който е слаб, ще му кажем: „Застани на опашката“. А които са силни, ще излязат на главата, да не стане катастрофа. Аз ви предупреждавам, всички ще вървите полека, едни ще вървят отзад, а други отпред. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нещо, непременно трябва да бъдете верни на себе си. И така ще се освободите от вашите посторонни мисли. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Аз мога да приспя един човек и да му кажа: След 10 часа ще заспиш. Той 10 часа е буден, ходи, приказва, но като дойде десетия час, заспива. Някои от вас са хипнотизирани, да заспят след 10 деня, други след 10 години, а някои след един час. Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от черната ложа, които разбират законите. Те са ви хипнотизирали. Те знаят, че когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ще ви хипнотизират в този момент. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви. И често пъти казвате: „Аз ще се моля в този час“, но като речете да се помолите или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикът трябва да разбира, той сам ще тръгне в този път.

Аз малко проточих, времето ми мина сега, с един час. Трябва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голяма борба.

Сега разбуждане трябва да стане, разбуждане, и всеки един от вас трябва да се моли в душата си, да го разбуди Господ, точно на времето, да не пропусне случая. Псалмопевецът казва: „Господи, тури страж и отзад, и отпред, тури страж на устата ми“. Като се изтълкува „страж на устата“, устата е символ на Любовта, за да можем тази Любов, която излиза от нашата душа, в един удобен момент да я използуваме. Словото е носител на Божествената Любов. Защо е Словото? Словото е затуй, да носим тази Любов, та в нея да се прослави Името Божие. Щом се прослави Името Божие, ще дойде културата. Само със Словото Божие в света се явява култура. И когато придобием знанието за тия закони, тогава ще почнем да работим разумно. Разумно ще работим!

Сега половината от 2-те седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успешно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успешно. Някои от вас прескачат, особено обяда, много са го прескочили този обяд, 12 часа не спазвате, а дванадесетият час е много важен. Гледайте втората седмица да не прескачате 12-ия час. Сега някой ще каже: „Аз не съм го прескочил“. – Радвам се, но аз искам нито един да не прескача, ние не обичаме хора, които прескачат. Никакво прескачане! Някои гледате малко леко на работата, казвате: „Няма нищо, може и без него“. В туй отношение учениците, които са българи, се нуждаят от голяма точност и акуратност, иска се воля. У българите, ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал, всички вие да станете като германците и като англичаните, точни; тъй, на минутата, нито с една минута да не закъснявате, да придобиете този характер на точност. И тъй най-малкото сега, първото нещо, искам от всинца ви да бъдете точни! Гледам и тук, на уроците, като идвате, все позакъснявате, и ония, които закъснеят, хлопат. После някои влизат през прозореца. Аз похвалявам този, който влезе през прозореца, то е смелост, аз го похвалявам, то е хубаво, не е лошо, но не всякога може да влизате през прозореца. Когато прозорецът е отворен, ученикът ще се прехвърли, той иска да се учи, но някой път прозорецът бива затворен, тогава ще изгуби. В краен случай, при изключителни случаи, позволявам и през прозореца да влиза, но предпочитам през вратата да влиза. Всеки ученик трябва да бъде на мястото си 5 минути преди да влезе Учителя. И тогава, за втория път да се наредите по следующия план: най-първо ще седнат на столовете жени, после мъже, един ред жени, един ред мъже. Разбрахте ли? Тъй ще се наредите и ако дойда и ви заваря ненаредени, 3 часа в мълчание ще бъдем. Аз ще мълча и вие ще мълчите, ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Няма да говорим нищо. Единственото наказание, което аз ще прилагам, щом направите една погрешка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание, цял един час, то е хубаво. И аз желая да направите една погрешка, ще съзерцаваме един час, ще се пренесем в невидимия свят, ще съзерцаваме, ще мислим. Колко приятно ще бъде! И тъй един ред сестри, един ред братя, ученици – братя, ученици – сестри, до края, и онези от страни, и те по същия закон ще се наредят. То е само за следующия четвъртък. Ще направим една промяна в реда на нещата.

Т. м.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издание от 1942 г. .

Съдържание на томчето

Правила за живота

Т. м.

(Чете се темата: „Предназначението на водата“.)

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.

Какви са условията на създаване на мисълта? За да се създаде мисъл, нужни са противоположни полюси. Ако и двата полюса са натоварени с отрицателна енергия, човек не само не може да мисли, но постепенно започва да забравя – той губи паметта си. Всъщност противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна. За пример, омразата произвежда повече отрицателна енергия, която поглъща положителната и причинява студ. И при това положение може да се роди мисъл, но не онази възвишена мисъл, която върши работа. В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа. Следователно и омразата има смисъл, но ако причината ѝ е основателна. Няма ли съществена причина за омразата, човек сам си пакости. Как? – Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към онзи, който я е произвел.

Следователно, искате ли да произведете една мисъл, трябва да имате два противоположни полюса в ума си. Това се постига, когато човек се освободи от всички мисли, които не са в хармония с неговия вътрешен стремеж. При това положение човек нищо не печели. Какво печели търговецът, който отглежда прасета? Един ден всички прасета се заразяват и умират. Не само че нищо не печели, но губи. В умствения свят не се позволява да се хранят мисли, които, подобно на прасетата, се заразяват и умират. В умствения свят не се допущат кочини, в които да се хранят съответни мисли. Който се осмели да съгради една такава кочина, ще изгуби капитала, разположението и времето си. За да внесете една мисъл в умовете на хората, нужни са специални условия. Добрите условия помагат за нейното растене и развитие. Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното зърно, паднало между камъните. Представете си, че учителят развива една научна мисъл пред учениците си, мнозина от които се намират при лоши условия. Един от тях е гладен, три дена не е ял; вторият е жаден; третият – не си е доспал; четвъртият е болен, страда от равматизъм. Какво ще разберат от тази лекция? – Нищо. Гладният ще мисли за хляб, жадният – за вода, недоспалият – за сън, болният – за болката си. Малцина следват мисълта на учителя си и се ползват от нея. В края на краищата ще запитате защо хората не се поправят, защо пропадат различните духовни школи? На тези въпроси отговарям: Обществата не се изправят, школите пропадат, защото хората носят в умовете и в сърцата си различни недъзи, от които трябва да се освободят. Ако не се освободят от изопачените мисли и чувства, нищо не могат да постигнат.

В една евангелска църква пасторът проповядва на своите слушатели. Един млад момък влиза в събранието и сяда на чина до една млада, красива госпожица. Тя го поглежда и му подава Евангелието да чете, като му посочва един от стиховете. Той чете: „Бог е Любов“. След това той подава Евангелието на младата мома, като ѝ посочва къде да чете. Сега тя чете: „Да се възлюбим“. Тя му посочва друг стих: „Възлюбете се един друг“. Проповедникът развива своята беседа, а те се разговарят чрез стихове от Евангелието. Като се връщат у дома си, питат ги какво е говорил проповедникът, но нито тя знае, нито той. И двамата си казват: „Какво ние си говорихме, знаем, но какво говори проповедникът, не знаем – нищо не чухме“.

Често съвременните хора изпадат в положението на нередовните ученици, на които Божественото говори отвътре, а те се занимават с въпроса за хляба, за водата, за съня, за болките си, или пък се разговарят чрез специални стихове от Евангелието. И това е необходимо, но ученикът трябва да знае кога да дойде в училището. Ако е гладен, жаден, болен или не си е отспал, да не влиза в школата; ако иска да се разговаря с приятеля или с приятелката си чрез специални стихове, пак да не дохожда в школата. Школата не е място за гладни, жадни, болни и недоспали ученици. Ако пък някои имат специални разговори, да останат у дома си, там да се разговарят. Такъв разговор става във всяка душа, но като влезе в школата, ученикът трябва да забрави всичко лично. Законите на Божествения свят са безлични, а не лични. Каквото знание и да имате, каквото обществено положение и да заемате, това се отнася до вас. Невидимият свят не се интересува нито от знанието ви, нито от общественото ви положение. Единственото нещо, което го интересува, това е вашето положение като душа. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината. Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота – в сърцата им и каква свобода – в душите им. Светлина, топлина и свобода са три елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и на общественото му положение като на забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнанието, да разберете, че пред вас стои велика наука, велико бъдеще, към които трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво предсталява неговата наука. Само тогава той ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога. Какво правят мравките, когато някой учен постави лупата си близо до мравуняка и я насочи срещу слънцето? Като минават през фокуса на лупата, слънчевите лъчи запалват сламките в мравуняка. Това произвежда ужас сред мравките. Те мислят, че е избухнал пожар, и започват усилено да отделят мравчена киселина, да изгасят огъня. Ученият отстранява лупата и пожарът изгасва. Мравките се успокояват, мислят, че те изгасиха пожара. Никаква мравчена киселина не е в състояние да изгаси огъня, който ученият произвежда със своята лупа.

Следователно, както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен, да не изпусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. Не всякога човек може да мисли, да чувства и да действа. Мислите и чувствата идат периодически. Волевите прояви също идат периодически. Като знаете това, спазвайте моментите на приливите, които идат от умствения или менталния свят, от астралния или сърдечния свят и от причинния или от света на волята. Който разбира законите на тези светове, разумно се ползва от техните приливи. Който не ги разбира, натъква се на ред пакости. Приливите на умствения свят причиняват пакости, каквито въздухът причинява. Знаете, че когато се срещат въздушни пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове, бури и урагани, които къртят дървета, канари и др. Приливите на астралния свят пък причиняват пакости, подобни на водата. Там, дето горите са изсечени, при топенето на снеговете и ледовете потичат буйни води, които наводняват ниви, лозя и отнасят със себе си хора, добитък, къщи.

Пазете се от умствените и астрални приливи и отливи, да не би със своите дисхармонични мисли и чувства да изкорените всичко хармонично в себе си. С други думи казано: пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. Трябва да мине дълго време след това, да възстановите хармонията в себе си. Някой се разгневи, избухне и разваля отношенията си с хората, а после казва: „Съжалявам, че не можах да се въздържа“. Няма защо да се въздържаш, но трябваше да бъдеш умен, да не сечеш горите си. Сега ще чакаш най-малко 30 години, да израстат горите отново, за да те запазват от ветрове и наводнения. Не е лесно да се въздържа човек. Ред условия са нужни за това.

Изучавайте законите, по които стават приливите на мислите и на чувствата, за да се ползвате от тях. При това трябва да знаете времето, когато те стават. Понякога приливите на мисълта не се съвпадат с приливите на чувствата, а понякога се съвпадат. Няма по-голямо щастие за човека от това – да използва едновременно приливите на ума и на сърцето си. Не се поддавайте на стари навици да отлагате нещата, но бъдете будни, да използвате благоприятните условия на живота си. – Защо? – Защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина може да се предаде в определено време. Изпуснете ли времето, изпущате и това, което времето носи със себе си. Значи всяка истина може да се предаде в определено време и всяко желание може да се реализира при специални условия. За пример, ако между членовете в едно общество се яви Любов към музиката, в скоро време между тях ще се явят музиканти. Ако Любовта към музиката изчезне, с нея заедно ще изчезнат и музикантите. Любовта, интензивното желание са условия за създаване на каква и да е дарба в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго, освен събрана енергия в човешката душа в известна посока и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. Който не разбира този закон, поглежда завистливо към даровитите хора и казва, че еди-кой си е даровит музикан, друг някой е даровит поет, учен и т.н. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Те заслужават това, което им е дадено. Нищо в света не се дава даром. Всяко нещо, което става, има свои причини.

И тъй, искате ли да развивате дарбите си, трябва да работите върху тях. Ще каже някой, че много време е нужно за развиване на една дарба. Колкото време да е нужно, ще работите. При това пазете следното правило: ако си пръв, върви бързо; ако си последен, върви бавно. Ако обърнете правилото, в смисъл, напред да вървиш полека, а назад – бързо, ти ще създадеш цяла катастрофа. Сегашните хора страдат именно от това, че майката и бащата, които са глава на дома, вървят полека, а дъщерята и синът, които са опашка, вървят бързо. Учителите вървят бавно, а учениците – бързо; свещениците вървят бавно, а паството бързо. Там, дето законите се прилагат в обратна посока, всякога стават катастрофи. Искате ли да оправите живота си, турете законите в права посока.

Един американски говедар пътувал със стадото си из степите на западна Америка. Американските говедари се различават от българските по това, че пасат стадото си на кон. По едно време отдалеч се задало голямо стадо от бизони, които вървели срещу него. Като видял, че те тичат, и той се обърнал и ударил на бяг. Защо препуска той? – Защото бизоните тичат след него. Ако той спре, бизоните няма да спрат и ще го завлекат заедно със стадото му. Такова нещо представят силите в природата. Когато видиш, че една природна сила се отправя срещу тебе, ще се обърнеш назад и ще препускаш с коня си, колкото сила имаш. Спреш ли, тя ще те завлече. Кой е конят? – Човешкият ум. Можеш ли да препускаш напред със своя ум, ще бъдеш спасен; останеш ли назад, ще бъдеш пометен.

В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма. Той казва: „Когато те канят някъде, вземи последно място“. С други думи казано: Докато не знаеш защо те канят, каква работа се иска от тебе, вземи последно място. Ако си глава, домакинът ще те види и сам ще ти предложи първото място. Ако си опашка и седнеш на първо място, като дойде домакинът, веднага ще ти каже да напуснеш това място и да отидеш на последното. Не може опашката да бъде напред и да бърза, а главата назад и да върви бавно. Естеството на нещата не позволява да става объркване на местата. Ако си начело, работи с добродетелта; каквото намислиш да правиш, не отлагай, направи го. Ако си на опашката и решиш да напакостиш на някого, спри се, не бързай, ходи бавно. Само любещият, разумният, свободният, правдивият и добродетелният човек се движи бързо. Той върви напред и се движи с голяма скорост. Обаче неразумният, несправедливият, лошият, злосторникът се движи бавно. Ако ускори движението си, той първо ще причини вреда на себе си, а после на окръжаващите.

Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препяствията му, той трябва да знае, че е на прав път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се, като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той ще се простуди и ще закъснее в пътя си. Не е позволено на ученика да се спира под сянката на дърветата и да почива. Обаче той има право да изложи гърба си на слънце и да се пече. Светлината събужда човешката мисъл и я прави светла, ясна. Не е достатъчно само да се ползвате от благата на природата, но трябва да ѝ благодарите по някакъв начин. Как ще ѝ благодарите? – Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. Вие живеете десетки години в къщите си – вашите тела, без да плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате? Ще дойде ден, когато ще плащате задълженията си с лихвите заедно. За да не се намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една добра мисъл към природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. Ако в продължение на 10 години изпращате по една добра мисъл на природата, вие ще превърнете нейните градини в рай. Най-добрият начин за плащане на дълговете е Любовта. Чрез Любовта човек може да изплати и най-тежката си карма. Обаче, който си служи с безлюбието, сам си пакости. Страшно е положението на ученика, ако обиди с нещо Учителя си. Това значи да огорчи Любовта. Това не се позволява на никой ученик, а особено на способния.

Кой ученик е способен? – Който разбира Учителя си и учи добре уроците си. Той слуша Учителя си, който преподава за създаването на света, за произхода на кармата и на полюсите, но не си прави илюзии, че всичко разбира и знае. Това са далечни въпроси, за които само онзи може да говори с точност, който е взел участие в създаването им. Ученикът слуша само, но не може да каже, че е присъствал при създаването на света, при създаването на кармата, както и при поляризиране на енергиите, за които въпроси само Учителят има право да говори. Като зародиш, всеки е съществувал при създаването на света, но той нищо не помни и не знае. Зародишът подразбира спящо състояние, в което се намират много хора. Който се е пробудил, знае вече кои сили да развива в себе си, за да подобри своя живот. Той знае как да повдигне ума и сърцето, за да се просвети и облагороди. Но и това още не определя смисъла на живота. Ти може да имаш просветен ум, благородно сърце и силна воля, и пак да умреш като човек.

Някои учени отдават голямо значение на волята и казват, че ако волята им е силна, могат да направят всичко, каквото пожелаят. Те са прави само в едно отношение, а именно: ако всички хора, или поне всички християни, работят в единство. Така ли е в същност? В света съществуват 500 милиона християни и всеки от тях прилага волята си за постигане на своя специфична цел. Колкото християни има, толкова различни воли има. Представете си, че 100 души учени се борят за една професорска катедра. Кой от тях ще успее? – Който има най-силна воля и може да я наложи на другите. Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. Време е вече хората да приложат своята разумна воля не само в своя личен живот, не само в България, не само в Балканския полуостров, но по целия свят. Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина.

Сега не мислете само за своята воля. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да мисли за Божията воля или за волята на разумната природа, която го е допуснала в своя дом. Тъй щото, дойдете ли до Божията воля, т.е. до волята на Любовта, всички отрицателни мисли и чувства сложете на опашката, а вие застанете напред и се движете с голяма бързина. Какво ще стане с вас, със семейството ви, с народа ви, това не е ваша работа. Разумният свят има предвид интересите на индивида, на обществата, на нациите. Той носи условия за тяхното развитие. Като съедините вашата воля с Божията, вие се ползвате от приливите на умствения и на сърдечния свят. Ако вървите в разрез с Божията воля, вие отбивате приливите на двата свята и оставате в сушата на живота. Бъдете внимателни, да не отбивате благоприятните течения, в които живеете. Който не разбира благото, което тези течения носят, отрича всичко добро в живота си и казва, че може да живее и вън от школата. Вън от школата човек няма условия за развитие. Какво означава това? Земята е великата школа. Следователно вън от земята човек се лишава от онези условия за развитие, които могат да го направят гражданин на небето. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи, да се приготви за небето. Там не приемат прости хора. Хиляди и милиони години ще прекара на земята, но ще го заставят да учи. Колкото и да е упорит, ще се справят с неговата упоритост. Насила ще го заставят да учи, но пак ще учи. – „Не искам да уча.“ – Ще учиш! – „Не искам да изправя сърцето си; каквото е, такова ще остане.“ – Ако ти доброволно не го изправиш, ще дойдат външни сили, които ще го изправят. Има два начина за изправяне: или сам ще се изправиш, или други ще те изправят. Време е вече да започнем с малките опити. Първо ще поставим всеки на своето място: слабите ще турим на опашката, а силните – отпред, на главата, за да не стават катастрофи. Всеки трябва да бъде верен на себе си, да се откаже от всички чужди мисли и чувства, да се освободи от тяхното влияние. Мнозина се намират под влиянието на чужди мисли и чувства, поради което са като хипнотизирани. Те трябва да се събудят от хипнотичния сън, в който са попаднали, и да действат по своята разумна воля, която се управлява от Божията воля. Черните братя, които разбират законите на школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви, да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание вие ще се скарате с някого, или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си.

Будно съзнание се иска от всички. Молете се на Бога, да пазите съзнанието си всякога будно; ако пък сте заспали, да се събудите на време, да не пропуснете добрите условия. Псалмопевецът се моли: „Господи, сложи ми стража и отзад, и отпред, и на устата ми“. Устата е символ на Любовта. Значи той иска да има стража на Любовта, та когато я изяви навън, да бъде моментът благоприятен, да я използва разумно. От устата излиза словото, носител на Божията Любов. Чрез Любовта може да се прослави Божието име. Дето царува Божието Слово, там е истинската култура.

За да придобие новата култура, която иде от Любовта, от всички се изисква точност. Каквато работа предприемете, точни трябва да бъдете, до секунда. Като идвате в класа, също се изисква точност. Никакво закъсняване не се позволява. Всеки ще бъде на мястото си поне 5 минути преди влизането на Учителя. Чрез точността се развиват ценни качества. Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Изпусне ли едно от тези условия, ученикът трябва да чака месеци и години, докато дойде отново същото условие. Нещата в природата стават по строго определени закони, там нищо не е произволно. Бъдете точни, заемете определеното място – на главата или на опашката, и вървете бързо или бавно според изискванията на законите. Важно е да вървите напред, с постоянство, без никакво спиране.

Т. м.

9-та школна лекция на общия окултен клас, 27 април 1922 г., четвъртък, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...