АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ

[valiamaria]

Ели

АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И ЗА СЕБЕ СИ

Айнщайн е роден в Улм в Германия. Неговият гений в науката не е резултат само на труд. Той се е родил с подобни гениални предразположения. Образът му говори ясно за това. Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този свят. В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството.

Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм. Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям човек. Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений. Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата.

Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота. Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството. Измежду тези светли проблясъци може да се числи излязлата през току що изтеклата 1934 година книга на всеизвестния учен Алберт Айнщайн, в която той изнася своето схващане за света и за себе си. Тази книга, която прави известна сензация в днешна Европа и Америка е озаглавена: „Моят светоглед". („Mein Lebensbild", „Comment je le monde”).

Радостно нещо е, когато в света се появяват книги от този род. Защото те са искрени книги и понеже излизат от перото на личности като Айнщайн, чието всечовешко влияние е така голямо, играят голяма световна роля. Можем да кажем, че книги от рода на тази, представят светла страница от развитието на човечеството. Идва една нова епоха. Тя е епоха на един голям и истински духовен подем. За тази нова епоха, за тази нова духовна мисъл, за това ново човешко, всечовешко съзнание ратуват големите корифеи на научната мисъл в света днес. Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма. Третият - засяга Германия през 1933 г. Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката.

Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела. С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане.

Айнщайн започва своята книга с въпроса за смисъла на живота. И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее".

В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света. И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа.

Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост.

Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни.

Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините.

Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат.

За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда !

Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата."

Измежду това, което А. казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби".

„Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век."

Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд.

„Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека.

По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка.

Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация."

Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи.

Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий?"

Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли:

„Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение.

Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят. Ако мислите всеки ден върху това, ще намерите един смисъл в живота и в усилията за постигане на нещата. По този начин ще придобиете едно вярно мнение по отношение на другите народи и на другите епохи и времена".

Един от най-интересните въпроси, които засяга Айнщайн в тази си книга е за „Религията и науката". Тези въпроси са в кръга на тъй наречените вечни въпроси. Разрешението им в един или други смисъл дават цяла световна и епохална насока в развитието на човечеството. Айнщайн разделя религията на три вида: Първом - религията на страха, у примитивните народи и хора. Второ - религията на моралните и социалните чувства, каквито са всички религии на днешното време. във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (човекоподобната) представа за Бога.

„Има един трети вид религия, която аз наричам космическа религиозност. Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка."

При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл. Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство.

Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр.

С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора.

При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания."

В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу. Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо. Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси. Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи.

Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род.

Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести.

Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек".

Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот.

Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя.

Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".

„Не да господствуваме, но да служим”.

Ето пътят на освобождението.