Jump to content

ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г


Recommended Posts

ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ

Ако един Гьоте е виждал истината, която се крие в емпирично.интуитивните физиогномични открития на Лафатер, то е защото е имал прозрението на гениалния човек, който вижда истината непосредствено, без да се нуждае от доказателства. Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно. Затова негли е бил неразбран в своите натуралистични идеи от тогавашните учени, които се отнесли с насмешка и към физиогномиката на Лафатер.

Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения.

Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука.

Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на характерологията. Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо. За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела").

Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.

Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература.

GZ_9_2_3_1.jpg

Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно".

Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. Нека читателите сами се опитат да открият преплитането в тях на трите натюрела, които почти никога не се явяват „чисти", а винаги в „комбинация".

Да пристъпим сега към описване на третия, чувствителния или психичен натюрел.

Според Хутер, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш.

От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб.

Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа - костната и мускулната системи, сир. подпорният и двигателен апарат.

Очевидно, хората на чувствителния натюрел се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство.

Ако си дадете труд да хвърлите поглед върху портрета на Бергсон, даден в статията „Физиогномична картина", (9-10 кн. на „Житно зърно" VIII година, стр. 234) веднага ще видите нагледно физиогномичните белзи на чувствителния натюрел. Още повече, че фигурата на именития философ е в такъв рязък контраст с тежката, масивна фигура на Дан Колов - типичен атлет на силата.

Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и фино построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата --стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния - не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел - са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули. Костта е изобщо дребна, а мускулите - еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист" е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма и горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла. Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезнено-жълтия цвят, който се явява у някои хора поради болестни разстройства. Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава.

Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд - оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения те нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел. Защото тази работа им остава в края на краищата непонятна. Колцина, например познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия? Колко милиона движения - не безразборни, а отмерени, ритмични, требва да направи един музикант, за да стане добър изпълнител. Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии - от по-висок регистър - се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето!

Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности. Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост.

Едностранчивостта на трите натюрела се премахва едва у хармоничния натюрел, който съединява качествата и на трите, без техните недостатъци.

Аз го наричам биологична основа на идеалния слънчев тип, който ще разгледам при друг случай. Тогава ще изпъкнат по-ярко и особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ цялостно развития човешки тип с неговата многостранност и хармония.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...