СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова

[valiamaria]

СЪРЦЕТО

Най-чуден дар въздаден ми от Бога,

И скрит дълбоко в мен, най-чуден, светъл дар

Сърце, ти мое топло!

Измръзнала от студ край тебе аз се грея.

О, пламък тих, о, кротка тиха жар!

 

Когато в скръб душата занемее,

И думите кат каменни тежат и падат непознати,

Тогаз, сърце, от тебе се излее

Свещената ти дума, словото на Бога.

И как е леко вече, и думите крилати.

 

Съкровищница, сбрала в вековете

Кристалите където е живота

Отливал в чудни форми тайните завети

На Бога, о сърце.

Съкровищница, в чиито дълбини

Прониквам често аз, когато обедня.

 

О, извор чист, от твойте светли струи

Копнежа потъмнял излиза чист и бял.

Сърце, що любиш и прощаваш,

Ти, извор свят на сълзи изобилни,

Ти, радост що ми даваш.

 

Ти чуден цвят, що свиваш листовцете

И тъй мълчиш, доде в потаен час

Разцъфваш ти и лееш аромат,

И храниш с благодат и слънчеви нектар.

Сърце, от Бога си най-светлия ми дар.

 

О, инструмент, чиито нежни струни

Докосвали са пръстите велики

На Майсторът велик през вековете.

 

Мелодия неземна е трептяла.

Сърце, и днес я пеш ти.

Ти инструмент от славния оркестър,

Където зазвучават струните единно,

В мелодия единна и неземна.

Д. Антонова

КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ

Необятното небе, слънцето и безбройните

звезди, чудните планети с тайнственост

светят

през израза на твоето лице.

 

Далечни планини с бели върхове,

извори и сини езера,

трептят

с могъщество и сила

през израза на твоето лице.

 

Обширните долини с пъстрите цветя,

безбройните градини с зрели плодове,

цъфтят,

ухаят, хранят

през израза на твоето лице.

 

Багрите на слънчево утро,

звуците и песните на славея,

чистите води на извора планински,

милват и лекуват

през израза на твоето лице.

 

В лазурни колесници с крила от

багри и лъчи, самите ангели и Бог

твори,

поглежда

през израза на твоето лице.

Ц. Г. Симеонова