Jump to content

78. АНРИЕТА МАРКОВА


Recommended Posts

78. АНРИЕТА МАРКОВА

Елена Андреева: : Накрая на живота й се сприятелих със сестра Маркова. Анриета Маркова е белгийка от Брюксел. Там отива някакъв наш българин на име Марков, срещнал се с Анриета, харесали са се и се оженили. Довежда я в София през 1902 год. или през 1903 год., коя е датата точно не знам. А тя ми разказваше: „Еленке, като слизахме от влака, като се качихме на файтона и тръгнахме, очите ми не могат да проумеят какво виждат". Като минават по „Мария Луиза", като гледат тези малки къщички, това градче провинциално. „Аз мислех че в село ме води". Щото тя от Брюксел идва. Там е следвала музика, пеене и баща й дал солидно образование, и френски език е научила хубаво. Като идва тука той, мъжът й се пропива и казва: „Той ме остави". Не зная разделили ли се, той я оставил с две деца и с дългове до гушата. „Аз казва почнах с пиано". Но тогава хората не са имали този скъп инструмент и не могат да плащат уроци. „Видях, че не върви пианото и започнах с френски език". И тя отвори курсове в София и от нашето поколение, който знае френски е следвал нейните курсове. В гимназията ние учехме три пъти в седмицата френски. Пет години го учихме и излизахме без да кажем едно изречение на френски език. В нейните курсове учеха три пъти в седмицата, за същото време излизаха и говореха френски. Знаеше, метод имаше и умееше. Та сестра Маркова от преумората, щото много години е работила, заболя нещо от тумор на мозъка. По необходимост трябваше да престане да работи и дойде на Изгрева и за лечение Учителят й е дал да си вземе стомничка и да ходи на изворчето на Диана Бад за вода. И тя си направи една барачка и там остана на Изгрева доста време. Значи от първите години от 1925-1926 год. вече тя си бе направила къщичката, купила си едно местенце от 200 м. и си имаше къщичка. Тогава тя ли е пожелала, Учителят ли е предложил, друг някой ли й е казал, предлагат й да превежда Словото на Учителя, щото тя знае хубаво френски, преподавала е. И тя преведе, всичко което имаме на френски е от нея преведено и отпечатано. Всичко, което е на френски език, тя го преведе, беседи и др.

Например най-първо преведе „Учителят говори", това статии, които се пишеха в „Житно зърно". В единия брой са на български, в другия брой ги превежда на френски. Тя ги превеждаше тях. После вече и другите преводи, които направи, всичкото е нейн труд. После в 1936-1937 год., аз отидох да живея близо до нея и аз пожелах тя да ме учи френски език. Тя каза: „Не не мога никого да взимам". „Вижте, й казвам сестра Маркова, времето което ще употребите да си измиете стаята, да си почистите, ще го дадете на мене. Аз ще го свърша това, времето ми го дайте". „Така може". И така аз с нея се поотпуснах да говоря език. Тя ме коригираше. И ми обясняваше, аз можех да я питам. Така с нея се сприятелихме и тя много преводи правеше, и ми казваше: „Аз мислех, че българският език е прост, беден език. Но сега, когато превеждам от български на френски, аз виждам, че той е богат език, че не е никак беден". Тя беше много предана, вярна към Учителя, така с едно хубаво чувство и Учителят имаше пък една много хубава обхода към нея.

Аз се радвам, че имаме една поучителна история на Изгрева. Имаше една, на Граблашева сестра й, образува една школа на Изгрева и тя влезе в нея - Маркова. Сега как се е увлякла не мога да знам. И други сестри, доста сестри влезнаха в нея. Сестра й на Граблашева била медиум и духовете й говорели и тя решила че вече може да прави школа. Сега как е станало и поканването на приятелите, които влизат в тая група не ми е ясно. Но знам, че влязоха бати Ради, Ангел Вълков и Тодора, Маркова, Милева, другите не ги знам. За тях знам положително. Защото за Милева знам, Учителят й казал в последствие: „Много пъти съм те спасявал и сега искам да те спася, щото в тези школи духовете обират вътрешното богатство у хората. Затова са те". Така заболя сестра Маркова след това. Даже не можа да се оправи след това тя. Сестра Милева заболя, но се оправи. Брат Ради, Учителят му е казвал понякога, но той се чуди, защо да не ходи, когато Учителят там чрез медиума ги вика и им казва туй-онуй, нали какво да правят. Едва когато идва времето вече за целуването на ръка, то всичко се разяснило.

Вергилий Кръстев: Точно какво казвате, какъв е случаят?

Е.А.: Всички, цялата група отиват при Учителя, искат да Му целуват ръка. Те искат да Му целуват ръка, Той не си дава ръката. „Е, защо, казват, Учителю не си давате ръката да я целунем?" Един от тях, брат Ради мисля че е питал: „Защо не давате, нали казахте да дойдем и да Ви целунем ръката?" „Кога съм ви казвал?" „Ами ето, сестрата каза" „А-а-а, кой учител й е казал това не знам! Но аз не съм ви казал". И тогава вече те разбират, че не е Учителят, който говори чрез нея, а е друг дух, други същества са. И така по тоя начин се разтури тая група.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...