Jump to content

СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

Боян Боев

СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ

За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието.

Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото.

Защо е ставало всичко това? Кои са причините? Някой може да мисли, че всичко това е ставало случайно. Но там, дето някой вижда случайност, друг вижда действието на строго определени закони. И намирането на законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже хвърля светлина върху един въпрос, който има голяма важност и в съвременния живот: тогаз тоя народ, тая култура, която се съобрази с тия закони, може да се предпази от ненормално слизане и израждане и ще може да намери сигурния път към възход и цъфтеж. В настоящето искам да кажа няколко думи върху най-важните закони за слизането и възлизането на народите.

Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна. И всъщност последната дирижира процесите на живота. Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр.

Ако искаме в най-общи черти да скицираме вътрешната страна на еволюционния процес, трябва да кажем, че еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които минава. Както всички култури са плод на човешкия дух, тъй изобщо всички форми на великата еволюционна стълба са плод от дейността изобщо на Духа. Духът работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-свършени форми, за да може да се изяви чрез тях с по-голяма пълнота. В това и се състои великият път на усъвършенствуването. Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота. Тогаз той твори по-съвършени форми: растителните. Чрез тях той изявява нови страни на своето естество. После преминава към животинските форми, и след това към човешката форма. Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа. Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една муха. Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите.

Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище.

Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях.

Първата причина за слизането и възлизането народите е следната:

Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр.

Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят. Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането.

Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието.

Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното :

Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята. Планините се измиват и рушат, и материалите им запълват ниските места и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице, и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга. Обнова виждаме и в слънчевите системи. И те се разрушават, загиват и отново се възраждат, както птицата Феникс от пепелта си.

Нека да разгледаме по-дълбоките причини за обновата в природата; това може да се направи нагледно чрез следните аналогии:

Когато слушаме радио-концерт от Берлин или Виена, то какво е станало? Радиовълните от Берлин или Виена проникват въздуха навсякъде и ние, ако не слушаме, то е защото нямаме възприемател, Щом турим радиоприемателен апарат, антена, то веднага почваме да възприемаме тия радиовълни. Но и преди възприемането те проникват въздуха. Значи това същото пространство, което е завзето от въздуха, е завзето и от много други неща - именно от радиовълни от всевъзможен характер.

Но има и нещо друго: напоследък много опити по телепатия доказаха, че е възможно пренасянето на човешката мисъл от едно съзнание на друго направо чрез тъй наречените мислителни вълни. Такъв беше например опитът между Берлин и Виена миналата година, после опитът между Англия и Америка пак наскоро и т.н. Предаваха не само мисли, но даже и чертежи, рисунки, които комисията във Виена е държала в своето съзнание. Тия чертежи бяха възпроизведени в същото време от комисията в Берлин. Виенските и Берлинските чертежи поразяват със своето сходство.

Значи пространството е проникнато не само от радиовълните на музиката, но и от мислителни вълни и от всевъзможни други видове вълни. А мислителните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното пространство, за междузвездното пространство, понеже целият всемир е населен.

Ето защо, не е безразлично, де се намира земята и цялата слънчева система в даден момент. И понеже цялата слънчева система с голяма бързина с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя винаги навлиза във все по-нови и нови космични пространства, и поради това естествено е, че попада във все по-нови влияния. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в живота.

Има едно друго обстоятелство от не по-малка важност:

Ние често сме свикнали да употребяваме тук на земята изразите „горе" и „долу", но по отношение на космичното пространство това няма смисъл. Там няма „горе" и „долу". Обаче космичното пространство, вселената, не е навсякъде еднакво устроена. Някъде се намират по-благоприятни условия, някъде по-неблагоприятни. Някъде енергиите са от по-нисш характер, материята е по-гъста, по-груба, по-необработена и съществата са на по-долна степен на развитие: А в други места на космичното пространство енергиите са от по-висок характер, материята по-обработена и съществата по-напреднали. Именно в това отношение първия вид области на космичното пространство можем да наречем с един условен език „долу", а втория вид области - „горе". Това са чисто условни изрази. И ако някое небесно тяло се движи из космичното пространство, то в тоя смисъл можем да кажем, че то има низходящо или възходящо движение, според това към област от какъв характер се движи. Това добива голяма важност, като имаме пред вид думите на Учителя, казани напоследък, че земята и цялата слънчева система досега са имали низходящо движение, т.е. са „слизали", а сега започват своето възходящо движение, т.е. се „изкачват" във все по-високи и по-високи сфери. А това ще окаже голямо влияние върху целокупната култура - външна и вътрешна във всички области на живота.

Тая е една от причините за обновата, която настъпва и ще настъпи с още по-силен темп в близко бъдеще във всички области на човешкия живот.

Тоя въпрос има и друга още по-дълбока страна:

Всяка епоха представлява ново откровение от света на Абсолютното, от Първичната Причина. От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения живот нови сили, нови идеи, нови подтици. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност. И понеже казаното се отнася за целокупното битие, то можем да кажем, че всяко цвете, всеки слънчев лъч, всяко същество, всеки човек ни говори днес нещо съвсем ново, което вчера не ни е говорил. Във всяко същество днес присъствува това, което вчера не е присъствувало. Ето защо и неговото влияние върху нас ще бъде днес съвсем друго.

Също така и в нас всеки ден идат нови мисли, нови идеи, нови желания. И будният може да долови всеки ден новото, което се влива в неговия мисловен и чувствен свят. И това е именно, което осмисля деня. Картинно казано, всеки ден Безграничният те посещава и ако човек не долови това, което Той му шепне при своето посещение, човек върви пасивен из великия друм на живота.

Всяка епоха носи в себе си едновременно елементите на залязващото и на изгряващото.

Явява се тогаз въпросът: Кои нови хоризонти разкрива днешната епоха на човешкото съзнание, какви нови планински върхове за изкачване му показва ?

Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, но по точно определени закони. Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото.

Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява.

Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи.

Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр..

Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще. Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите. И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот?

Но не само това. Не само художниците и поетите, но и много други хора са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Това са тъй наречените носители на новите идеи. Те са есенцията на народа. И един народ е щастлив, когато има повече такива носители на новите идеи. Колкото повече такива души има в един народ, в едно общество, толкоз по-голяма е гаранцията, че тоя народ е даровит, жизнеспособен и че ще може да върви по пътя на възлизането, а не на слизането. А един народ, невъзприемчив към новото, той вече е тръгнал по пътя на слизането, на израждането. Носителите на новите идеи може да са неразбирани още от своите съвременници, те даже може да са преследвани, гонени, но това ще трае, докато съзнанието на масите се издигне до по-висока степен, за да схване ценността на новото, което те носят.

В своя възходящ път разумната природа може да срещне препятствия, а такива препятствия среща там, дето формите са се втвърдили, кристализирали и са изгубили своята първоначална пластичност и податливост за по-нататъшни изменения. Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото. Например гигантските гущери в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат.

Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси. Виждаме множество примри в историята, как един народ като не приеме новото, което дадената епоха носи, той вече се лишава от ония благоприятни условия и сили, които могат да съдействуват за по-нататъшното му възлизане и навлиза в пътя на големи противоречия. Евреите на времето не приеха това новото, което Христос носеше. С това те се лишиха от известни условия и после трябваше да минат през големи противоречия, страдания. Ерусалим беше разрушен и самите те прокудени по всичките страни на света. Богомилите носеха новите идеи, които бяха тъй необходими за тогавашната епоха, както живителната влага за растенията. Обаче българите изгониха и избиха богомилите. И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство. Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално.

Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури. И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...