ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА

[valiamaria]

Д. Антонова

ИЗГРЕВ

На царствения връх е царствената среща

на тъмнината със светлината.

Мълчат и двете, потопени

в смирение пред Бога. Който казва:

Владейте в мир, любов и красота!

Да бъде ден !

С благоговение оттегля се нощта.

Един поклон пред първата усмивка на деня

и веч потъва.

А слънцето изпраща я с привет,

и пламва към земята с радостна усмивка

за нов и светъл ден.

Като опната за песен струна е земята,

трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите.

Затихват дървесата, птички се смълчават.

И в ням поклон се свеждат цветицата.

Ти в вечната Божествена Любов!

Една мелодия разлива се широко.

И пеят в хор смирените тревички,

и пей върхът, водата и скалите

А огненото слънце изплавало е вече,

То слуша тоя химн -

тържествения химн земята, който пее

към него в благодарност.

Разтворил е цветецът свойта чашка,

сърцето си разтворил е човекът,

разкрита е земята и приема

лъчите изобилно.

ИЗВОР

Аз зная извор бистър, с вода прозрачна, чиста,

От слънцето огрян високо в планината.

Жадуващи го търсят и аз тръгнах да го диря,

Намерих го, напих се, за радост на душата.

 

Аз зная извор бистър - там бисери са скрити

Съкровища несметни - богатства от небето.

От край далечен дойдох аз бисер да подиря,

Намерих го и спазих дълбоко във сърцето.

 

От този извор светъл един път който пие,

Да пие иска вечно - безсмъртие добива,

От злото страх не знае и силен е в живота,

Към върхове планински през бурите отива.

Д. Антонова