СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ

[valiamaria]

Г.С.

СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО

В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята .

Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране.

За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят.

Новото строителство изисква хора, калени в несгодите на живота, които да бъдат с изпитани и благородни характери. Нужни са хора с твърда воля, с благородни сърца и с трезви умове. Хора, които да знаят, какво е нужно, да разбират, как трябва да се направи и най-после - да могат да го направят. Такива са новите строители: да знаят, да разбират и да могат.

Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не сляпо и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно. Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот.

Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството.

Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства. Защото да се следва една благородна и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска.

Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението. Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата поука. Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.