Jump to content

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РИЛСКИ ВЕЧЕРИ


Recommended Posts

Б. Боев

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

РИЛСКИ ВЕЧЕРИ

През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища.

Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител.

Кръгът около огъня е вече очертан, Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината.

Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени, Това е бъдното лице, което се строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина. Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния й произход.

Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемате службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите!

Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя:

„Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния! Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат. Ти не можеш да познаеш живота без любовта. Човек е човекът, който има образа на любовта. Човек е човекът, който има образа на мисълта.

И на земята можеш да вкусиш божественото. Има моменти, когато човек е готов на всички жертви. И най-грозният, като го обикнеш, ще стане красив. Също така и ти, като обичаш, ще станеш красив. Човек трябва да се ръководи от любовта. Всичко зависи от любовта, която човек в дадения случай има към Безграничния. Здравословното му състояние зависи от любовта му към Безграничния, към ближните и към себе си. Единственото нещо, което осмисля нещата, то е любовта. Там дето тя присъствува, всичко е осмислено. Отдето тя излезе, всичко е обезсмислено. Най-великата наука в свята - това е любовта, която е достояние за всички. Изисква се всички да учат тая наука. Любовта е наука за постижение на всички велики дарби. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Любовта трябва да се разбира като метод за постижения. Ако имате любов. всички постижения можете да ги имате постепенно. Ако я нямате, постижения не можете да имате. Кой човек е силен? Който люби! За силата и за всичко причината е в Любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш любов. Не можеш да станеш музикален, ако нямаш любов. Ако нарушиш любовта, то дарованията, както са дошли, така и ще изчезнат."

Ето, почва четене или декламация. Много от четивата са собствени творби - рожба на планината. Тук в тия четива и декламации всеки споделя с другите това, което му е пошепнала планината. А тя тъй много говори на всички чутки души! Ето, излизат и децата със свои песни или декламации. Едно дете излиза със стихове - своя творба!

Ето, някои почват да свирят. Някои си носят цигулки. Свирят поотделно или заедно. Свирят с вдъхновение! Всичко събрано, преживяно тук от тях, намира израз в тяхната музика. При слушането й изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането й в тъмнината, скърбите й, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта!

В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури!

Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минавате интензивно, пълни с богато съдържание.

Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно!

Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукате светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите. Самото им гледане е молитва! Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион. Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава. Много от тия звезди са далеч от нас с милиони светлинни години! И всички тия звезди-слънца, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план! Колко е хубаво човек да гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното. Искаш да направиш нещо. Погледни звездите и те ще ти кажат, как да го направиш. Искаш да разрешиш една задача: погледни ги. Намираш се в раздвоение: погледни ги и ще получиш радостта и хармонията като техен дар. Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят. Като че ли при вслушване ще доловиш музиката, която тихо слиза към земята от звездните сфери!

Как тук на Рила ставате ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила.

Благодарим на Рила за всичко, благодарим й за незабравимите й рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...