ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.

[valiamaria]

ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ

Едва те хвърлиха в земята

И те покриха с рохка пръст,

И теб обгърна вечна орис -

Страданието във света .

Но търпеливо го премина,

И ето вече възродено

В зелени, крехки листица

Пак над земята се подаваш,

Забравило скръбта,

Ти малко житно зрънце.

Ти малко си, но мощна сила в теб е вляло

Великото и лъчезарно слънце.

От памтивека движиш ти,

Като около ос света.

Еднакво претворяваш се и в мисъл,

И в чувство и във дело,

Зад подвига и жертвата си скрито

Все пак ти, о малко житно зрънце.

Над изкласили ниви

Подухва вятърът и носи,

И носи надалеко светла мисъл:

Теб от любов - за жертва и добро -

В света Великото изпрати.

St.