Jump to content

СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН


Recommended Posts

Д-р Ел. Раф. Коен

СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА

Няма проява, няма начинание в човешкия живот, които да не са израз на една вътрешна идея, на една вътрешна мисъл, съзнавана или не. Няма също и в природата каквато и да било проява или създадено нещо, което да не е израз на една дълбока скрита идея на разумната природа, което ние не съзнаваме, не разбираме или съвсем слабо разбираме. При туй положение, всяка човешка и обществена проява представят от себе си символи на една друга, вътрешна действителност. Казано с езика на Платон, всяка проява, всяка изявена и проявена същност представя един символ на онзи първичен свят на идеите, който е най-реален. И всяка проява в живота, в природата е символ на този природен свят на идеи, който стои винаги скрит за нас. Затова в развитието на човека и на обществата от най-голямо значение е правилното тълкуване на тези символи на живота, защото само тогава ние можем да си помогнем - да подобрим нашия личен и обществен живот.

От гледището на утилитаризма, от гледището да може човек да си помогне в живота, да помогне и на другите, налага се едно правилно символично схващане на всяка проява на човека и природата. Когато човек е радостен, ние схващаме това по веселия израз на лицето. Значи, този израз е един символ за вътрешния живот на човека в даден момент. Тъгата има също така своя символичен израз по лицето на човека. Не може скръбен човек да има обтегнати устни с дигнати нагоре краища. Не може погледът на натъжен човек да бъде светъл и да гледа с бодрост пред себе си. Това са символи на вътрешното състояние на човека, на неговите изживявания, на неговите замисли и планове. И когато съвременната физиогномика се занимава с всичките тези изрази на лицето, крайната цел е да се схванат тези скулптурни моменти, в които се извайват като символи вътрешните състояния на човека. А с какви живи символи говори походката и ръкомахането на човека! Те посочват дивака и изфинения човек. Те изявяват човека, който може да постига и този, който може да пълзи пред другите, поради своята посредственост. Вгледайте се в тия живи символи, които се срещат на всяка крачка във всекидневния живот и вие ще научите толкова много за човека, за неговия вътрешен живот, колкото биха могли да ви дадат най-ценните книги върху човешкия живот, които изнасят опитността на зрели негови изследователи. И като разгадаеш вътрешния живот, вътрешното състояние на самия себе си и на своите близки, явно е, че лесно би могъл да си помогнеш или да помогнеш на другите, ако те могат да съзнават нуждата от твоята помощ и ако ти имаш всичката добра воля.

На базата на символизма в живота модерната психоанализа основава цяло свое учение за разбиране сънищата и за обяснение на проявите в човешкия живот. Психоанализата постави на съвременния свят наново една стара доктрина. Тя е вярна в основата си, обаче, обяснението на символите не може да бъде напълно убедително. При тяхното тълкуване се прибягва до значението на старите египетски символи или до службата, която изпълняват разни неща, явления, растения и животни. Това е доста право, близко до истината, ала не е пълно. В египетските символи има скрити страни, които са били известни само на дълбоко посветените. От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това. Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за ученето на Соломон в Египет. Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар. Тогава адептът на Слънцето му посочва, че между редовете на написаните символи има написани други, които, разчетени, дават съвсем друг смисъл на ученото преди от Соломон. Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални. Залегнал Соломон и работил още три години, след което се явил пак при своя Учител. Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално вещество и всеки лист е специално боядисан. Това е една още по-дълбока страна на живота, при която се засяга неговата същина. Соломон си тръгнал за да изучи и тази бездънна област на вечния живот. Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето учене. Ала това не е важно. Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост.

Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа.

Когато при това човек би трябвало да дири дълбокия символичен смисъл на всичко съществуващо в природата, трябва да е запознат особено добре с филогенията на организмовия свят, с развитието на видовете през вековете. Тогава той непременно ще се сблъска с неразгаданата енигма за разума в живота. Инак развитието и усъвършенстването е немислимо. От това гледище ние виждаме великото символично разнообразие на еволюцията. Всеки миг, всеки вид е един символ на онази дълбока идея, която Разумът в природата е вложил в него. Това са символични, застинали идеи на природата, която прави опити, за да усъвършенства формите, в които се излива животът. И според изчисленията на окултистите, както споменава Учителят, тези форми на развитието тези символи-видове, през които е минал животът се наброяват на знаменателното число от четиристотин милиона форми. Да, природата е един сбор от живи символи наредени в една безконечна лествица, по която, човек може да гадае великия Разум и план на битието.

Във връзка със символизма в Природата и в развитието, интересни са схващанията на Едгард Даке изложени в три от неговите книги и по специално в „Първичен Свят, Мит и Човечество" (Urwelt, Sage und Menschheit). Не може да се спрем подробно на всички схващания на Даке върху символизма в природата; трябва, обаче, да се отбележи, че той счита развитието на видовете през вековете като символи на една лична изживелица на самия човек. Легендите за големите предпотопни животни са не легенди, а лична изживелица на човека. И интересно е да се погледне на народните митове за дракони, змейове и пр., които се предават от праисторично време та до днес и ние ще съзрем в корена на нещата една лична изживелица на човека. А чувството на страх и ужас при мисълта за тия гиганти, са още по-големи символични свидетели за личното изживяване от човека на всички тия сбития в природата и живота.

Ние споменахме по-горе за символизма на човешката проява и постъпка. Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас. При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота.

И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата. А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме.

Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване!

Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества.

Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...