ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ

[valiamaria]

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

Светлината.

Кой не обича светлината? - Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост, смисъл.

Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината.

Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него.

Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота. Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка.

Светлината гради живота. Микробите изчезват от там, където има достъп светлината. Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта. Светлината създава движението в живота. Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата. Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее.

И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко. Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка. Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота.

Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината! Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна.

Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети.

Много нещо може да се каже за светлината, ала едва ли има нещо по-хубаво от това да живее човек в светлина, да работи човек със светлината.

Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите.

Щедростта.

Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта. Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия.

Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее. Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и щедрост на природата. И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните.

Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта. Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота.

Колко много може да се каже за щедростта. Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека. Щедрият човек е вдъхновен човек, той е поет на красивото в живота. Той е здрав, защото избликът на сили, които естествено струят в него, му дават богати възможности да помага на другите.

„Давай, давай, всичко давай", така гласи високо художествената песен на живота. Това е път към вътрешно освобождение.

Бъди щедър! За тебе ще се разкрият много светове непознати досега - на светлина и радост.