Jump to content

ЗА ОЧИТЕ МИ


Recommended Posts

ЗА ОЧИТЕ МИ

 

По настояване на очен лекар започнах да нося очила от IV клас, с половин диоптър за късогледство, и завърших гимназията с шест и половина диоптъра.

 

Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик.

 

- Моля Ви, Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите. Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах до тук. Вас моля да ми помогнете - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя.

 

- Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното -жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а пред него - поразително ясно и внушително обясняваше Учителя. - Сега твоята задача е да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалече.

 

- Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя.

 

- Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза той. - Второ, ще си определиш удобно за теб време - сутрин, обед и вечер, и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Трето, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове. И четвърто, всяка вечер по половин час ще ходиш на тъмно, без очила. Като казвам да ходиш, то значи да се движиш. Не е достатъчно да седиш в тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите!

 

- А каква е психологическата причина за късогледството ми?

 

Тук Учителя замълча и не ми отговори.

 

- Ти направи това, което ти казвам сега!

 

Свалих очилата. Трудно свикнах без тях, но все пак свикнах. Изпълнявах стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места по три пъти на ден и по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеленият цвят.

 

Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очила в театъра, виждах по-лесно, но очите ме заболяваха.

 

Отидох на преглед при проф. Пашев, при когото ходех от години и според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра.

 

- Е, природата понякога прави чудеса - каза професорът и ми даде рецепта за очила 4 диоптъра.

 

Аз бях щастлива, че опитът на Учителя беше по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, самата тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за ... глупост.

 

Похвалих се на Учителя.

 

- Да, понякога малките погрешки довеждат до големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил.

 

Учителя вижда ли в отвъдния свят?

 

Разпуснахме децата за Коледната ваканция. Същата вечер се готвех да замина за София. Прибрах куфара си. На вратата се позвъни. Майка ми отвори и покани да влезе г-жа П., жената на главния учител. Беше облечена в траур, потопена в голяма скръб.

 

Откакто ги постигна нещастието, тя за първи път се виждаше с майка ми и, изказвайки съболезнованията си, мама я запита за случилото се. Бликнаха сълзи от очите на неутешимата жена и тя заразказва, че няма мир и утеха ни денем, ни нощем без Дорка.

 

- Треперехме над нея с баща и. Другите ни две деца починаха малки. Нея я отгледахме като писано яйце. За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем!

 

Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше.

 

- Искам някой да ми каже нещо, да ме излъже макар, че е някъде ... и затова съм дошла. От Димитър разбрах, че Милка заминава за София. Тя нали вярва в задгробния живот, а там, в София е техният Учител. Нека го попита къде е сега Дорчето.

 

Като чух разговора, доближих се и за утеха й казах, че при пръв удобен случай ще попитам Учителя, а същевременно си мислех: „Горката, до къде е стигнала! Че какво ли би й казал Учителя!"

 

През десетте дни, които прекарах в София, разговарях пак два-три пъти с него, но не посмях да го попитам за дъщерята на главния учител във Варна. Мислех си: Къде ще занимавам Учителя с такива въпроси. Той е Учител, философ, мъдрец, но да вижда отвъд и да разправя какво правят заминалите! ... Това не можех да си представя.

 

Върнах се във Варна. Още през първия учебен час разсилният ме повика да отида в канцеларията. Майката и бащата с трепет очакваха да чуят спасителните думи. Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя. Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално.

 

- Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си.

 

Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне!

 

Този път бях решила на всяка цена да попитам.

 

Последният ден от престоя ми в София отидох да се сбогувам с Учителя и след разговора, който водихме, престраших се и му казах за молбата на едни нещастни родители, за смъртта на дъщерята, за неутешимостта на двамата и че майката пита, къде ли е тяхната Дорка и защо поне не я сънуват.

 

Докато говорех Учителя проницателно ме гледаше и слушаше.

 

- Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре.

 

„Е, това е много общ отговор, всеки може да го каже" - помислих си аз.

 

- Те не могат да я сънуват, защото от сълзите им дъщерята не може да се приближи до тях - продължи Учителя.

 

„И това всеки може да го каже."

 

- Слушай сега! Тяхната дъщеря беше дошла в семейството им, за да разтопи ледените им сърца. И двамата са големи егоисти. След като не си научиха урока така ... - продължи да разказва такива подробности за двамата съпрузи, които ме зачудиха - .. .небето опита и друг начин - отне им Дорчето, и сега по пътя на страданието ще си научат урока. Разбра ли? Но това го казвам само на тебе, а на тях ще кажеш, че сега тя е по-добре, че е с тях. Да и пращат хубави мисли, да не плачат. Ако искат да я сънуват, да раздадат някои от нейните дрехи. Стига ли толкова? - завърши Учителя.

 

Като чух да разказва подробности, които знаеше само по вътрешен път, и като разбрах, че прочете и моето безверие, цялата изтръпнах. Прехапах си устните, не знаех де да се дена от срам и едва чуто повтарях:

 

- Да, Учителю, така е Учителю ...

 

Така разбрах, че Учителя вижда и в отвъдния свят.

 

Този път, като се върнах във Варна, имаше какво да разкажа на скърбящите родители.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...