Jump to content

ЕДИН ОБЯД


Recommended Posts

ЕДИН ОБЯД

 

Това се случи през моите седем гладни години.

 

На Изгрева още нямаше стол.

 

Седях в синята си дървена къщичка по обяд. Бях гладна. Нямаше какво да ям и си мислех: Ако действително Учителя вижда през пространството, може ли да ме види, че съм гладна, че нямам нищо за ядене? ... И още какви ли не мисли се рееха в главата ми. Накрая дойдох до заключение, че е глупаво да вярвам, че Учителя ще види и чуе мен през пространството. Сигурно той се занимава с големи и важни въпроси. Не е много важно, че някаква си Милка е гладна и няма какво да яде.

 

На вратата се почука:

 

- Хайде, тръгвай у дома на обяд! - чух басовия глас на брат Еп., който отвори вратата и повтори поканата си.

 

- А, няма нужда, - стеснително и недоумяваща отвърнах аз.

 

Ами ако Учителя все пак ме е чул! - сепнато помислих и скочих

 

от мястото си.

 

Пътят на брат Еп. беше покрай моята къщичка. Бях приятелка с дъщеря му, но това, да дойде да ме покани така специално на обяд, нивга не беше се случвало ...

 

- Хайде, тръгвай, че хаджийката е наготвила вкусно ядене -настояваше и ме изчакваше да тръгна с него.

 

Все още объркана, отидох у брат Еп. и сладко се нахраних.

 

Кой ли го беше пратил да ме покани на обяд?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...