Jump to content

КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!


Recommended Posts

КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!

 

Учителя и цялото братство летуваха край Рилските езера на палатки. Този път успях да се откъсна за десетина дни от детското игрище. Без много приготовления, качих се с раницата на камиона с провизии и се озовах в лагера. Всички ме посрещнаха с радост.

 

Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза:

 

- Аз съм сама в моята палатка. Тя е доста голяма и двете ще се чувстваме удобно в нея. Заповядай!

 

Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка. Всяка вечер пиехме ароматичния чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година.

 

Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме словото на Учителя. Посрещахме чудни изгреви, красиви като небесни сказания, играехме паневритмия, пеехме и ходехме по върховете. Вечер, край лагерия огън, с Учителя бе неизказано красиво. За града и грижите престанах да мисля. На такава височина човек се откъсва напълно от всекидневието и си почива. Учителя знаеше къде да ни води.

 

Но с мен започна да става нещо странно. След два-три дни ме застяга една мъка. Без болка, без причина започнах да се чувствам много нещастна. Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя скала. Налегна ме безсмислие и апатия към всичко. Започнах да избягвам другите. Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля. След няколко дни вече напълно бях решила да сторя това. Изчаквах момента и само една мисъл ме спираше: Какво ще кажат хората? ... И още едно петно за братството. Ще пишат вестниците ... Тази мисъл ме спираше.

 

Беше на осмия ден. Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо.

 

След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя. И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя. Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по-настрана. Скрита, застанах да чакам и аз. Сълзите ми се ронеха безспирно. Езерните води блестяха в позлата. Пъстърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра. А аз плачех и чаках.

 

Дойде и моят ред. Целунах ръка на Учителя и, задавена от сълзи, едвам му продумах:

 

- Учителю, искам да умра, да се хвърля от някоя скала. - Сълзите съвсем ме задавиха и млъкнах.

 

- Защо? ... Не плачи! - кротко ми каза той.

 

Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, каза ми:

 

- Ела, седни тук.

 

Посочи ми едно столче в палатката. Сам той седна пред масичката вътре и започна да чете мълчаливо от Библията.

 

Той четеше, а аз плачех.

 

Не зная колко време продължи това. По едно време сълзите ми престанаха. В мен се проясни и като през чист прозорец погледнах Учителя. Той продължаваше да чете. Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатака. Когато престана да чете, погледна ме и рече:

 

- Слушай какво ще ти кажа: Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова страдаш. Иди си с мир! Тя повече няма да те безпокои - каза той и затвори Библията.

 

Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и - ни помен от мъката и желанието да се хвърлям от скалата.

 

На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, че последните два дни пак бях весела и радостна, и се радваше с мен.

 

През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех Бога.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...