КАК СЕ ВЛИЗА В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА

[valiamaria]

КАК СЕ ВЛИЗА В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА

Светът никога не е бил така удобен за наблюдение, както сега. Като се има предвид миналото на земята, миналото на цялата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по-благоприятен момент за наблюдение, отколкото сега. И съвременните хора правят голяма погрешка, дето не наблюдават. Улисани в своите грижи за всекидневно съществувание, погълнати от своите човешки разправии и борби, заслепени от своите религиозни и научни суеверия за човек, за живот, за природа, те остават чужди на онази велика работа, която природата днес върши на земята с небивал замах. Но за да се приобщи човек към работата на природата, той трябва преди всичко да измени своя възглед за нея. Природата не е само един свет на физико-химични процеси, управлявани от механични закони, не е един бездушен механизъм, в който действуват слепи сили. Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци.

Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия. За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма. В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско посвещение. На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи:

Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата.

Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в училището на Природата.

Онзи, на когото ръцете, очите, ушите не са здрави, да не влиза в училището на Природата.

В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце.

В това училище може да се учи само здравият човек, човекът, който няма никакви недъзи. Има ли такива, да седи отвън!

Да седят отвън и ония, които искат да влязат в училището като любители. Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вън от училището, тя е създала хиляди забави за любителите

Да седят отвън и ония, които търсят своето лично щастие. В училището на Природата такъв предмет не съществува.

Училището на Природата е училище на мъдростта.

Горните надписи стоят на външната му врата. Отвори ли се вратата му, първата жива формула, която прозвучава отвътре, е следната:

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит живота.

С тези думи великият Учител в школата на живата Природа се явява пред нейния праг. Той е отворил вратата, застанал е на нея и ги изрича като зов отвътре, от училището на Природата, като призив към ония души, към ония човеци, които искат да бъдат ученици.

Защото това е съществената задача на човека на земята - да учи. Всичко друго той има: тяло, с всичкото му дивно устройство, той има; храна, вода, въздух, светлина му са дадени и то преизобилно. Едно нещо само не е дадено на човека - знание. Но това знание той трябва сам да придобие. Никой не може да го придобие зарад него. И цар да е, и богатства да има, и управник да е, ще свали и царски одежди, и пищни дрехи, ще слезе от креслото на властта и ще започне да служи, за да добие великото знание на Природата. Такъв е нейният закон, а тя от своите закони не отстъпва. Колкото да си мислим, че можем да я подчиним, колкото да си въобразяваме, че можем да ù наложим нашия произвол, в края на краищата ще се убедим, че тя не отстъпва от своя установен ред. Нам се струва, че тя привидно отстъпва, че се покорява, че можем да ù се наложим. Всъщност, обаче, тя никога не отстъпва.

Природата често постъпва като оня маг, в дома на когото нахлули разбойници. Той ги оставил да влязат вътре, въоръжени до зъби, па като им казал да разполагат, както намират за добре, излязъл вън. Тогава той натиснал едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, в която били разбойниците, започнала да се пълни с вода. Разбойниците се видели залени до гуша и започнали да викат за спасение. Тогава магът се обадил: „Ще се опитвате ли втори път да обирате маг? Ако ми дадете честна дума, че втори път няма да си позволявате това, ще ви пусна, ако ли не, ще ви оставя да плавате като риби".

Природата често, подобно мага, ще натисне някое копче и хората ще плувнат във вода, бедствувайки да се удавят. Недавна в Америка тя натисна своето копче и не няколко души, а милиони хора, цели градове бидоха залени от стихийни води. Когато хората не разбират съветите на Любовта, когато станат крайно своенравни, природата им дава подобни уроци. Иначе, тя е необикновено търпелива. Тя гледа на хората като на деца - всичко им позволява, като постоянно ги изпитва, за да види докъде са дошли в своето развитие, доколко разбират нейния ред и нейните закони. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе?" Това е един символ, един образ. Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Те са създали целия материален свят, включително и земята, и постоянно промишляват за него. И цялото „небе" на астрономите, всички слънчеви системи, всички галактични системи, всички звездни вселени са тяхна творба. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която земните хора са само една малка, незначителна част.

В светлината на това разбиране, човешкият живот придобива друг, космичен смисъл. И този смисъл ще се разкрива все по-ясно и по-ясно на човека, колкото по-съзнателна става връзката му с природата. Тогава и всичко, което днес става на земята, няма да бъде за него само източник на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване. В светлината на това разбиране човек няма да бъде един любител, комуто природата, във времена на работа и преустройство като днешните, отказва някои удоволствия и забавления, а ученик, който използува един изключителен момент, за да почерпи ценни познания и жив опит.