ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г.

[valiamaria]

ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК

Разгледайте, коя да е страница от някоя книга. Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност.

Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират.

И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен.

Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо?

Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия.

Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален.

Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.

Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.

фиг.1

Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност.

фиг. 2

В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо.

От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер.

Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля.

Г.