Jump to content

КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ


Recommended Posts

КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ

Установено е, че костта се храни, расте и се мени по форма досущ така както и останалите тъкани. Черепът, па и другите кости са живи, способни да растат и се развиват подобно всички други органи. Ето защо, ако известна част от мозъка стане особено дея¬телна, онова место от черепа, което се намира над нея, започва да се изтънява. И наопаки, ако известна част от мозъка престане да работи активно, както често това се случва на старини, черепът на съответното место силно задебелява.

Черепът, който е даден тук, представя една интересна илю¬страция на горния факт. От фигурата е видно, че едни части от черепа, във вътрешността на който е поставена запалена свещ са светли, а други - тъмни, непрозрачни. Над външния край на веж¬дата има едно светло, прозрачно петно. Задната част на черепа, както и ония части, които се намират около ушите са също светли. Този череп е бил предложен за разглеждане при една от публичните лекции, които авторът на книгата ,,Четиридесет години френологични изследвания" е държал в South Deerfield, Mass. Това е станало към 80-те години на миналия век, по времето, когато френологията в Америка е преживявала своя разцвет. Ще приведем съответното място от книгата под горното заглавие:

„Един интересен факт се случи в South Deerfield, на една от нашит публични сказки, през времето когато пътувахме заедно с г-н Buell. Ние бяхме държали няколко сказки, които възбудиха силен интерес у всички слушатели. Ала Д-р R., който не вярваше във френологията, изказа публично своето отрицателно становище към нея. Понеже всички граждани държаха нашата страна, той трябваше да направи нещо, за да дискредитира както нас, така и френологията.

Когато една вечер аз станах да държа своята лекция, Д-р A. застанал в дъното на залата, се обърна към мен и поиска по¬зволение да каже, че той носи един череп, който би желал да бъде изследван публично от нас, след свършването на сказката. Той заяви, че е познавал много добре лицето приживе и че е направил едно писмено изложение на фактите, за да могат да се сравнят последните с нашите френологични показания.

Аз му отговорих, че няма защо да се чака до свършване на сказката, защото ако нашата преценка се окаже невярна, както докторът очевидно очаква, слушателите ще бъдат свободни да се разотидат, още повече че и аз самият ще се откажа да говоря по един предмет, който се оказва несъстоятелен. И тъй, помолих го да предаде черепа.

Г-н Buell и аз разгледахме грижливо черепа. През туй време слушателите очакваха със затаен дъх. Ние изследвахме че¬репа зад катедрата. Сложихме една запалена свещ в него и видяхме, че светлината прозираше само през задната му част и околоушните области, дето са локализирани виталните и самосъхранителни нагони. Коронната част на черепа - областта на висшите морални чувства и челото - областта на интелекта, бяха съвсем тъмни и непрозрачни. Само в онова място от челото, което отговаря на центъра на тона, музиката, светеше едно петно, голямо колкото монета от ¼ долар. Туй същото място бе силно изтънено, като хартия.

Ние забелязахме, че черепът, по своята форма, изглеждаше женски - костите на лицето бяха доста тънки, а освен това и костта на целия череп беше изобщо доста деликатна Зъбите бяха зъби на млад човек. След като направихме своите заключения, аз повиках едно лице от публиката да запише това, което щях да кажа, за да бъде сравнено с биографските сведения на доктора. При пълно затишие всред аудиторията, аз произнесох бавно следното: „Това е черепът на една жена, на възраст около 20 години. Тя е имала доста равномерно оформен череп и също такъв характер до към 14 годишна възраст. Била е интелигентна, учила се е добре, амбициозна, енергична и добра. Ала по туй време се е случило нещо, което е повредило ума и той изпада в пълно бездействие. Един¬ствено активна остава музикалната способност. Същевременно живо¬тинските нагони, като са престанали да бъдат направлявани и регу¬лирани от ума и моралните чувства, започват усилено да се проявяват. В резултат на това, девойката става свадлива, жестока, хитра, свидлива, алчна и клони към безпътен, порочен живот".

Помолих след това доктора да предаде своите биографични бележки, ала той се поколеба и каза, че описанието в някои отно¬шения съвпада с истинския характер, но че, според него, туй било гадателска работа. Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит. Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп. А сега се мъчите да омаловажите нашата преценка и да ни обиждате, подхвърляйки, че и да сме описали донейде характера, това било „гадателска работа". Този начин на постъпване е крайно неучтив и неблагопристоен. Освен това, той не подобава на професията ви като лекар. Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения. Той ги дължи на слушателите, той ги дължи на нас, той ги дължи на докторската си чест и на истината. Ние настояваме да бъдат те сравнени с нашето описание."

Тогава присъствуващите започнаха да викат и да ги искат, така че докторът беше принуден да ги изпрати. Аз повиках пастор Грейвс, който стоеше на едно от предните места да ги прочете публично. Последният прочете следното:

„Черепът, който предлагаме за изследване, принадлежи на една девойка, която бе забележително надарена във всяко отношение и притежаваше отлични способности докъм 14½ години. Тя беше много добра ученичка, със силни музикални дарби. След една силна простуда, обаче, последвана от мозъчно възпаление, тя загуби своите умствени способности, с изключение на музикалната и, макар че живее шест години като идиот, пееше като истински славей. Тя стана буйна по нрав, превръщайки се в страшилище за своите близки.

Най-лошото обаче бе това, че стана вулгарна и безсрамна. Тя бе моя пациентка, така че аз познавам много добре цялата ù история".

Аудиторията изслуша след това прочита и на моята преценка, и като свърших, избухна в неудържими ръкопляскания.

Тогава докторът се качи на платформата. Стисна ми ръката и каза: „С това се отмахва едничкия камък на препъване, който ми пречеше да призная френологията като наука, Аз си помислих, че една така добре оформена глава ще ви заблуди, ала вие не само описахте девойката такава, каквато бе преди болестта, но и такава, каквато тя стана след нея – нещо, което смятах за съвсем невъзможно".

След тия му думи, аз поисках от публиката да гласува, да се състои ли сказката или не. Спомням си, че Д-р А., който зае едно от предните места, гласува за сказката, а докато пребивавахме в града, той стори всичко възможно, за да направи престояването ни приятно и полезно.

Из един стар брой на списанието

„The phrenological Journal and Science of Health".

(Май, 1893).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...