Jump to content

ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ


Recommended Posts

П. Г. Пампоров

ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСИАНИЗМА

Докато Андрей Товянски е представител на мистицизма в полския месианизъм и изпъква пред нас преди всичко като човек на делото и като велик религиозен реформатор, Хьоне Вронски може с право да се смята за основател на месианизма и представител на чисто философското, окултно направление в него.

Йосиф М. Хьоне Вронски е роден на 24 авг. 1778 год. в Познан. Баща му е бил чех, а майка му полякиня. Отпосле баща му е добил титлата благородник и затова неговият син Йосиф е могъл да свърши кадетската школа във Варшава, където са имали достъп само синовете на благородниците (шляхтата). В 1794 год, младият Вронски като поручик в артилерията - 16 год. - взема участие в сраженията против прусите при обсадата на Варшава и със своята точна стрелба заставил неприятеля да отстъпи. Затова е бил награден от Косцюшко със златен часовник. Отпосле той постъпил в руската армия, където на 17 год. при щаба на ген. Суворов имал вече чин майор. Всичко това показва, че бил високо ценен за неговите големи способности, особено в математиката, която той отлично усвоил още в кадетската школа. В 1797 г. Вронски заминава за Кьонигсберг, където следва право и философия и слуша Канта. Философията на Канта му е оказала голямо влияние и тя става изходна точка за неговата философска система.

В 1799 г. Вронски заминава в Париж, посрещнат добре от Косцюшко и ген. Домбровски. На неговото желание да се посве¬ти изцяло на науката, Косцюшко заявил: „Науката свети по-ясно от светкавицата и бие по-силно от гръм!" Вронски се записва в пол¬ския легион в Марсилия и същевременно използува свободното си време в научни занятия.

На 15 авг. 1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило.

Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год. се премества в Париж. Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r.

През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.)

Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!

И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак.

До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма. Главните съчинения от този период са: Prodrome du messianisme, 1831; Metapolitique messianique; Prolegomena du messianisme, 1842; Messianisme ou reforme du savoir humain, 1842; Adresse aux nations slaves sur les destinées du monde, 1847; „Philosophie absolue de l' histoire", 1852.[* ]

През 1849 г. той е посетил Германия, където е имал сказки върху месианизма; гостувал у свой съчувственик. Умрял е на 9 септ. 1853 г. След като се върнал разочарован, че не са приели един негов проект, той казал на жена си: „Няма хляб за мене на тази земя!" Легнал, действително заболял и в няколко дни умрял. Последните му думи били: „Боже Всемогъщи, аз имах още толкова неща да кажа".

Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша.

ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ.

Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.

„Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют.

Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение.

Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния.

[1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...