ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ

[valiamaria]

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО

Иродиада и Саломе - нейна дъщеря

Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес.

Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство".

За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство".

Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена".

И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц. Чудно ли е тогава, че и Ирод, и всички пируващи изпадат в такова опиянение? Само едно същество на тоя пир е останало с непомътен взор и бистър мозък. Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител.

В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията.

В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта. Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната гордост на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка.

В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка. Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе".

Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет.

Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци.

И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел. С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада.

И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст.

Така се гонят през вековете. Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта. Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис".

"Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват. Това са два свята на противоположни сили. Но кой може тогава да ги примири? - Само Христос. Христос, който привлича Мария Магдалина - "грешницата" и извършва у нея един дълбок вътрешен преврат.

Йоан отблъсква Саломе - той не може да асимилира и превърне нейните астрални токове.

Христос привлича Мария Магдалина и алхимически трансформира нейните сили, като им дава възходящо направление.

Тия противопоставки Йоан - Саломе, респ. Иродиада и Христос - Мария Магдалина крият една от най-дълбоките тайни в алхимията на живота. Те ни разкриват, при това, дълбокото различие в методите,които се прилагат в сферата на Предтечата - "най-големия роден от жена, но най-малък в Царството Божие" и тия, които работят в сферата на Христа - Синът Божи, великият гражданин на Царството Божие.

Г.