Jump to content

ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е


Recommended Posts

ДНИ НА ОТЛИВ

Те не са малко в живота на човека. Тях ги има често и в природата. Може би в природата те да идват по някаква закономерност, ала в живота на хората те вървят по пътя на ирационалното. Дни на отлив в живота на човека идат и когато цялата природа ликува от радост, когато слънце грее и птички пеят, и цветя цъфтят, и пчелички весело бръмчат, и въздухът е изпълнен с утринна свежест и аромат. Няма закон за идването на тези дни на отлив.

Те са дни на скръб, на вътрешен гнет, на потискане на чувствата, на безцелно напрежение на нервите, на мозъчна неуясненост, на душевна безизходност. Дни на тъмнина. Никой не може да ги избегне. Те сами идват. Станеш сутрин весел. Срещнеш човек или животно или се случи дребно събитие в твоя живот, загубиш разположение на духа, загубиш сили и самообладание, загубиш смисъл. Тъпа болка залегне в сърцето ти. Безцелна борба се зароди в теб между смисъл и безсмислие и в кошмар се гонят мисли неоформени и смътни. И все тъмнее и тъмнее. Целият свят е лош, всичко ти е криво, всичко те преследва и ненавижда. Чувствуваш се излишен на земята, неспособен да направиш дори и най-малкото добро. Сякаш всеки ще те упрекне и когато правиш добро.

В такива дни на отлив, прибери се в себе си и чакай без да губиш вяра в самия себе, в силата на твоя дух. Не чопли нищо в себе си и не взимай участие в тия неясни и тъмни борби, що стават вътре в теб. Чакай с пълно спокойствие. Не ходи в такива дни никъде и не дири други хора да разрешават твоите собствени въпроси. Силата на човека седи там, когато сам разрешава всичко и носи своите страдания. В дни на отлив не дири приятелите си. Защото ще ти се видят други, не в истинската светлина на гледане. Прав е мъдрият Соломон като казва: "не отивай в дома на приятеля си в ден скръбен".

Не са малко скръбните дни, дните на отлив. Не почвай нищо тогава, защото не грее слънцето на твоя живот.

Отливът в живота на човека не е нещо откъснато от целия останал свят. Загубването разположение на духа не се дължи само на грешки, допуснати от самия човек. Има случаи и те са най-много, когато разположението на духа се влияе от редица събития в живота и природата. Човек е свързан със свои близки, сродници, приятели; човек е свързан с хора далеч от него, ала сродни нему по устройство. Нарушеното равновесие някъде по тази сложна верига от връзки, влече след себе си общо понижение на разположението на духа във всички членове на веригата. Настъпва отлив, демагнитизация. И колкото един член седи на по-далечен ред от веригата толкова по-силно чувствува той тази детонация, която стига до него усилена.

Затова трябва в дни на отлив, когато човек навлезе в празно пространство на своята вътрешна система, където се сблъсква в шеметна борба целия ад, спокойно да доизчака новия изгрев на слънцето в него.

Не вади заключения за света, живота и хората в дни на отлив. Защото ще сбъркаш и създадеш крива представа за всичко.

Не само беднотията създава условия за отлив в човешкия живот. Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра.

Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека. Защото те са условие да се прибере човек в себе си. Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс.

Дните на отлив са пътеки, чрез които човек се добира до великата мъдрост на живота.

В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си.

УТРИННАТА ПЕСЕН

И всеки ден нашият живот се повтаря еднообразно и незвучно - ставаме, храним се, работим, спим и пак ставане, ядене, спане. Монотонно, понякога сиво. При повечето от случаите, без радости, без възхищения, без вдъхновения. И животът тежи, чувствува се като бреме безгранично и вечно.

Ний живеем все така еднообразно и безразлично. С много малко импулси, с много малко стремежи и с още по-малко постижения. Чакаме всичко да дойде все от вън.

Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда. Ала човек има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота. А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен.

Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън. Защото е сън само за отмора. Това е хубаво, ала е само необходимост. Ние трябва да лягаме да спим с дълбок отзвук на радостта в нашата душа. Тогава нашият сън ще бъде смислен, обновителен и творчески. Ще се събудим наново с радост, с вътрешна лекота и с песен ще почнем новия ден. Спонтанно, непринудено ще се лее утринната песен на нашето пробуждане из нашите уста. И целият ден ще мине в един дъх с низ от бисери, изнизани като дело на нашата ръка, на нашия живот пропит, богат на радост.

Утринната песен! Какъв смисъл внася тя. Теб не ти се пее всеки ден. Ти често ставаш скръбен, натъжен. Та малко ли са скърбите на живота, малко ли са неуспехите и огорченията. Вечер лягаш с тях. Не можеш да спиш добре. Твоят сън е морен и дваж по-тежък. И животът ти на следния ден става още по-тежък. Има смисъл утринната песен. Станеш - почни да пееш. С думи или без думи. Дай простор на твоята душа. Излей тъгата от сърцето си и в него ще се отвори място за малко радост, за малко обич, за повече светлина. Тогава ще почнеш да пееш песен на радост. Ще ти върви, цял ден ще ти е светло и добре. Богато разположение на духа ще озарява лицето ти.

Цветята знаят едно велико изкуство. Знаят да пазят своята радост, знаят да се разцъфтяват сутрин, когато слънцето изгрява, знаят да се къпят в благодатна утринна роса. Това е тяхната утринна песен. Те я пеят всяка сутрин и затова са пълни с красота всеки ден.

Славеите пеят винаги преди изгрев слънце. Така правят и други песнопойци измежду птиците. И цял ден вършат своята работа с дълбока радост.

Със своя изкуствен живот само човек не знае да се разцъфва и да пее сутрин песни на хвалене, песни на радост. А в утринната песен е смисълът на живота. В първия тон, който ще издадат струните на твоя живот всяка утрин, се крие разковничето на твоята радост, на твоето творчество, на твоите успехи, на твоите слънчеви добродетели, на твоите прави отношения с хората и с всичко в природата

Утринната песен! - Тя е смисленият тон на великата симфония на всекидневието.

Пейте, пейте песни, ангелски деца! - Пейте вие, чийто живот е създаден за хармония, творчество и нестихваща радост.

Пейте песни!

Е.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...