92. СПОРОВЕ ЗА ПЕСНИТЕ

[Iskri4ka]

92. СПОРОВЕ ЗА ПЕСНИТЕ

Вергилий Кръстев: А за песните на Учителя?

Елена Андреева: А по отношение на песните точно бе същата история. Още повече, то беше скоро след това, след като беше тази книга излязла и там сега Кирил Икономов, Мария Тодорова, Асен Арнаудов, мисля че и Галилей, музикантите се занимаха с песните. Първото издание на песните го издаде Кирил Икономов. И той го издал под ръководството на Учителя. Той се консултира за всичко с Учителя. И мисля пеели песните както Кирил Икономов ги беше записал.

Сега почнаха те да се работят и аз веднъж присъствах когато Кирил и Мария спореха за нещо. За как да бъде записано нещо. Да ви кажа право аз не съм музикант, нито теоретик да имам мнение, но да ви кажа спореха, туй което чух, дали да бъде с коронка или да бъде с точка, нотата. Сега, аз от моите познания музикални не намирам, че разликата е толкова важна за да спорят затова. Защото, ако е с коронка, значи удължаване, ако е с точка, точно е определено удължението. Не е така съществено, не е, не споря. Да речем друг тон да бъде, не спорят, за тон, а за продължителност на тон говоря. И виждах, че те изострят спора защото настроение имаше предварително. И Кирил тогава се отказа, не искаше да участвува в издаването на песните, никой от другите не остана да работи и остана Мария да работи. И тя както ги издаде имаше някои изменения, които ние не сме ги пели така както тя ги издаде. Сега защо тя така ги издаде? Знам, че само с Асен Арнаудов работи. И излязоха песните, и там бяха още по-спорещи, и още много настроения се създадоха. Създадоха се даже така групи едни срещу други. Както и за книгата „Учителят" пак се създадоха групи. Нещо, което беше фатално. Още когато станаха тези работи аз казах, ние не вървим добре. Това не върви на добре. Не може спорове в една Школа. В Братска група, духовни хора да спорят, не може, те трябва да намерят начин да се разберат. Учителят е казал: „Когато има спор, отстъпва разумният!" Имаме метод, имаме правило дадено. Знаеме как да бъде. Значи ще отстъпиш. Ама грешки ще станат. Е грешки ще станат. Но според мене Кирил трябваше да остане до края за да настоява, да не станат някои неща, които станаха. Щото и Мария намери после, че е сбъркала. И тя самата е признала, и е оставила и чула съм, че е оставила напътствия как да се поправи. А пък Кирил не трябваше да се засяга толкова, нали работим за Божие дело бе джанъм? Не, не може работа за Божие дело и личността да не се смали, това са неща, това е светско отношение. Светът може така да постъпва. Те така могат да се борят. За нас това е недопустимо.

В.К.: Мария Тодорова ми разказваше как Учителя я викнал, подхвърлил на масата песнопойката издадена от Кирил Икономов и казал: „Иди да му намериш грешките!" И аз тръгнах, сверих я с оригиналната тетрадка, която бе у мен и ги открих. Но когато работихме ние нямахме време, коректорите ни попречиха и се допуснаха някои малки грешки.

Е.А.: Вижте, вярвам че е мислила така, тя е била убедена в това, но в такива моменти, когато се явяват мнения нали, сега един по един начин го разбира, друг по друг начин, но аз съм виждала Учителя оставаше, Той присъстваше при Негови песни и ги остави да ги запишат както намерят те за добре, и не направи забележка. Ами какъв пример ни даде Той? Ами Словото Му? Той не правеше забележки. Тук-таме е направил забележки, грешки когато има, но иначе, Той не правеше. Той оставяше да се проявят хората както могат. А ние като дойдохме почнахме за гуша да се хващаме.

В.К.: Най-болезнено и най-силни са били борбите при музикантите. Аз заварих всичко това. Беше ад и как съм издържал се чудя сега.