Jump to content

ДОБРИТЕ ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА


Recommended Posts

ДОБРИТЕ ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА

В съзнанието на човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито у всички, затова едни хора знаят да ценят, а други – не. А всичко зависи от онази правилна оценка, която ние ще направим за един предмет или за едно живо същество. Защото тази оценка не е безразлична за нашия живот, за нашето поведение в живота. Онова, което ценим, винаги ни привлича. Ние се стремим към него, искаме да го придобием. Към нещата, които малко или никак не ценим, ние сме равнодушни. Ето защо, от съществено значение е да знаем правилно да ценим – да оценяваме, без да надценяваме или подценяваме. Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование.

Една от най-трудните работи в света е преценяването на човека. Така, ние често твърдим за един човек, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален.

Мерките ни в случая са най-различни. Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия свят, ала затова е и по-универсален.

Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени. Първостепенни гениални човеци са ония, които са ходили на Слънцето и са се завърнали оттам, носейки непосредствено знание и опит. Към второстепенните гениални хора спадат ония, които само отдалеч изследват слънцето, с помощта на своите телескопи. Третостепенни са ония, които се осланят на авторитета на първите две категории гениални хора.

За талантите важи следната мярка. Първостепенни таланти са ония, които са ученици на истинските гении. Второстепенни са ония, които са техни слушатели. А третостепенни са ония, които са само кандидати за слушатели, които тепърва ще постъпят да слушат и да се учат. Очевидно, разните тия категории хора имат различни знания за Природата, различни възгледи за действителността. Така например, ония гениални човеци, които са ходили на Слънцето, изследвали са го и са го изучавали непосредствено, имат по-други възгледи от ония, които само отдалеч са го наблюдавали.

Това което се каза за гениалните и талантливите важи и за Учителите. И те са на три степени. Има Учители, които са били в Божествения свят – те са първостепенните Учители. Други, които само са го съзерцавали отдалеч, а трети – които се осланят на авторитета и знанието на първите две категории Учители.

От гледище на този, именно, критерий е интересно да се знае, към коя категория Учители е спадал Христос. Ние имаме всичкото основание да твърдим, че Христос е първостепенен Учител . Той сам казва за себе Си: "Както ме е Отец научил, така и аз уча". Кога се е учил той от "Отца” и къде? Окултистите са на различни мнения по този въпрос. Едни твърдят, че Христос се бил учил в Индия, други, че се бил учил в Египет или Юдея, в едни или други окултни школи. Това са техни предположения. Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение. Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят". Кой е този свят, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората?

Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш".

Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон.

В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав. Защото, когато човек люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява. След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата. Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и безкористие, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината. За тази Любов говори Новото Учение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...