ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН

[valiamaria]

ДУХ И МОДА

Д-р Ел. Р. Коен

Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която човек, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения. В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време. Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив. Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии. Лекото удоволствие през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура. Днешното родолюбив на младежта се състои в предизвикателни шумове за родолюбив. Модата на един празен дух на нашето време седи в още по-голям шум за някакви обществени идеали и стремежи.

Модата в съвременния обществен живот е също под знака на един дух на краен национализъм. Къде днес не се говори за национално, родно. Кой днес не се бие по гърдите, че е най-голям родолюбец. Това е модно днес- А какво се крие зад този бравурен шум, историята ще покаже. Прочее, на мода е и никой не го закача. На мода в модерно време е всеки да дири и да счита своя народ от най-висока раса. Въведе се това, (че) расизмът е най-модерната възможност да се подвеждат масите! Дали не са останали вече други средства? Дали наука, изкуство, културен, обществен живот са толкова безсилни вече, че трябва да се прибягва към класификация на народите на наши или ваши, до хора от първа категория и такива от втора и т.н. и да се създават настроения срещу по-низшите, които да се обвиняват като причина за всички нещастия в света! Ето една страничка от „духа" на времето. Мода е това. Заляла е света; не може да се възрази нищо. Не остава друго, освен да се изчака да отмине. То ще стане.

Интересно е да се взре човек в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години. Вземете дамите, които са най-податливи на модата. До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на китайски кули или на мандарини. Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии. На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония. На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия.

Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота. И човек, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни. И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота.

Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите. Днешното време може да се похвали в това отношение със своята пълна безпътица и дори безвкусица.

В духа на нашето време има все пак една скрита, едва доловима тенденция. Тя е в стремежа към голямото, грандиозното. Този стремеж към грандиозното се долавя във всички насоки на техниката. Израз на това можем да видим в големите постижения, посочени в ланшното международно изложение в Париж, и в това изложение, което се създава сега в Ню Йорк. Основната емблема на световното изложение в Ню Йорк са кълбото и обелискът. Това говори за стремежа нагоре и за завладяването на земята. В догонване на това грандиозното в духа на нашето време има две нещастни положения. Съвременният човек не знае, какво е това, което иска да постигне, каква цел ще постигне с това. Съвременният човек не знае и как да го постигне. Той се лута вечно между модата и също така преходния „дух" на времето.

Има една мода и един дух, които са вечни и които заслужават подражание. То е духът на природата. В нея всичко става естествено и непринудено. Само големи катаклизми в природата са в състояние да променят нещата рязко, наведнъж. Инак тя е на вид консервативна. Трудно и бавно се променят нещата в нея. Тя е майстор на великото търпение да изгради нещо величествено, грандиозно, хубаво. Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея. – Духът на развитието, духът на по-съвършеното, на по-доброто ! Целта е вечното добро и разрастването му. Целта е красотата и пълното разцъфтяване на живота. В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на последователно, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието. Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински свят, очертание на терена, на земната повърхнина. Това е, така да се рече, все пак една мода. И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко. Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници.

Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене". Наистина, природата е извор на вечно и творческо вдъхновение. А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява. Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества.

Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло.

По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша.

В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух.

Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко.

И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот? Мислещият човек вярва в духа на новото, което е истински живот и освобождение от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.