Jump to content

АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В


Recommended Posts

АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

(Продлжение)

П. Манев

4. Аспекти

Третият фактор, който причинява промени във влиянието на небесните тела, са аспектите, при които собствено имаме комбинирано влияние на два астрални източника.

Аспектите се образуват от това, че планетите се движат с различна скорост в зодиака и така образуват различни ъглови отстояния помежду си. Тук става дума, разбира се. за ъглови отношения спрямо земята, като връх на космичния ъгъл. Големината на последния се мери с дъгата, която съответните планети, гледани от земята, образуват в зодиака и която се дава в градуси и минути от еклиптиката.

За главни аспекти се сметат следните шест:

1. съединение или съвпад – ъгловото отстояние между двете планети е 0°. Новолунието представлява съвпад на Слънцето и Луната.

2. секстил – отстоянието между двете планети е 1/6 от кръга = 2 знака = 60°; аспектът представлява страна на вписан в зодиака правилен шестоъгълник.

3. квадрат – отстоянието между двете планети е 1/4 от кръга = 3 знака = 90°; тоя аспект е страна на вписан в зодиака квадрат. При първа и последна четвърт на Луната, последната се намира в квадратура със Слънцето.

4. тригон – отстоянието между планетите е 1/3 от кръга = 4 знака = 120°; аспектът образува страна на вписан в зодиака равностранен триъгълник.

5. опозиция или противостояние – отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция.

6. паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него.

Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела.

*

Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекти.

И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри" и „лоши" е твърде относително. Същото важи и при аспектите.

„Наименованието „благоприятни", и „неблагоприятни", при отделни констелации, както и по отношение на целокупността на констелациите в един хороскоп, има нужда още от няколко от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни" за нашето вътрешно развитие. Следователно, може да се каже, че хороскопът с многобройни критични ъгли, обикновено, ще даде по-големи духовни и душевни възможности за развитие вследствие съпротивленията, доколкото само общата картина не е твърде потискаща. Когато ние, следователно, казваме за една констелация, че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, че тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно.

Съвсем не може да се каже, че един хороскоп само с добри ъгли отговаря на един значителен живот. В много отношения дори е съвсем необходима наличността на няколко лоши ъгли, за да се предизвикат значителни „влияния" (фон Кльоклер).

Аспектите, почиващи на тройното разделяне на еклиптиката, се означават от всички автори като благоприятни, хармонични аспекти.

Най-важният от тия благоприятни аспекти е тригонът, при който „хармонията се вижда вече от това, че планетите, които стоят точно в тоя аспект помежду си, трябва да се намират в знаци на един и същ елемент, които, както е известно, отстоят на 120° един от друг". (Синдбад — Д-р Вайс).

Вторият по сила от благоприятните аспекти е секстилът, при който отстоянието на планетите е два пъти по-малко от това при тригона.

Аспектите, почиващи на четворното деление на еклиптиката, се дават във всички ръководства като неблагоприятни.

Най-силен от тия неблагоприятни аспекти е опозицията при която планетното отстояние е 180°.

След него идва квадратът, при който планетното отстояние, е – 90°.

„Неблагоприятните ъгли отговарят, във всеки случай, на борба и пречки. Като аспект на пречките, според моето мнение, трябва да се счита повече квадратът, като „аспект на борбата" – повече опозицията... Още Гьоте, който се е занимавал с астрологични проблеми, посочи това, че опозицията при известни условия би трябвало да бъде благоприятна. Нашата статистика потвърждава това, а също и геометрическото разглеждане на ъглите, от гледна точка на преминаванията на планетите потвърждава тоя възглед. Когато именно една сама по себе лоша опозиция между Слънцето и Сатурн, напр., се неутрализира по тоя начин, че Марс или Юпитер хвърлят един секстил към едната, един тригон към другата планета, то се получава едно неустойчиво равновесие, което, тъй като съдържа напрежения, обикновено извиква творчески сили. При квадрата няма такива неутрализиращи точки. Планети с противоположно съответствие ще развият във всеки случай и при опозицията неблагоприятни „влияния". При опозициите между Слънцето, Луната и Юпитер може да се говори често по-скоро за едно.макар и напрегнато, но все пак благотворно влияние" (фон Кльоклер).

За свпадите и паралелите могат да се дадат само общи правила.

Съвпади и паралели между благотворно действуващи планети (Слънцето, Юпитер, Венера) трябва да се разглеждат като, благоприятни; тия между неблаготворните (Сатурн, Марс, Уран) – като неблагоприятни. Съвпади между неутрални планети – Луна, Меркурий, Нептун (мнозина считат Нептун за неблаготворна планета) – обикновено нямат ясно изразено влияние в положителен или отрицателен смисъл.

Съвпади между благотворни и неутрални планети клонят към хармония, тия между неблаготворни и неутрални – към дисхармония.

Съвпади между благотворни и неблаготворни планети имат двойствен характер.

Синдбад и Д-р Вайс, които дават едно по-друго разпределение на съвпадите според Бейли, продълъжават:

„Бейли съветва това да се схваща само в общ смисъл, тъй като във всеки отделен случай трябва да се вземе под внимание и знакът, в който се намират въпросните планети, както и другите аспектирания на двете планети. Един благоприятен съвпад или паралел може, поради лошо аспектиране на планетите, които се разглеждат. да бъде ослабен, един неблагоприятен може да бъде подобрен чрез благоприятно аспектиране".

Тъй като, обикновено, надмощие взима планетата, която е по-силна във въпросния знак, последният има голямо значение при двойствените съвпади. Така съвпадът на Венера с Марс ще бъде съществено по-добър във Везни (знакът на Венера), отколкото в Скорпион (знакът на Марс), съвпадът Юпитер и Сатурн ще бъде по-добре в Стрелец (знак на Юпитер), отколкото в Козирог (знакът на Сатурн).

Общо взето, при преценяване на хармоничното или дисхармонично влияние на всички аспекти, трябва да се вземе пред вид освен видът на интересуващия ни аспект, още характерът на планетите, който го образуват, тяхното положение по знак и по дом, както и аспектите, който те получават от другите планети. При такава една анализа може да се дойде до заключение, че „при известни условия доброто влияние на благоприятни аспекти може да се изврати, лошото влияние на неблагоприятни аспекти да бъде ослабено, дори почти анулирано" (Синдбад – Д-рВайс).

*

Един аспект не почва да действува едва тогава, когато двете планети са точно на разстоянието, което е установено за него, а неговото въздействие се простира от двете страни на това разстояние с по няколко градуса, броят на които зависи от вида на аспекта, както и от естеството на планетите.

За определяне на външните граници на обсега – орбис – на аспектите има приблизителни норми. Според мнозина астролози, като крайни граници на орбиса на главните аспекти могат да се считат следните:

при съвпада – 10°

при опозицията – 10°

при тригона – 8°

при квадрата – 8°

при секстила – 7°

Паралелът може да се смята в сила, ако разликата в деклинациите не е по-голяма от 11/2°.

При аспектите между слънцето или луната и другите планети, особено при аспекти между тях самите, обсегът може да се вземе с по 1° по-голям, при съвпада – с 2° повече.

„Ние вярваме, че това би трябвало да важи и при аспекти, които излизат от кардинални знаци или от ъглови домове. Да се дадат точни правила при тая тема, е невъзможно. Практиката тук най-добре може да ни покаже, доколко може да се отклоним от правилото" (Синдбад – Д-р Вайс).

Трябва да забележим, обаче, че споменатите автори дават според английските астролози по малки орбиси, т.е. орбиси, при които влиянието на аспектите е още твърде силно.

Впрочем. би било добре, на първо време да не се работи с твърде големи орбиси.

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...