Jump to content

Recommended Posts

Олга Славчева

ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА

След тази буря ветри ще утихнат,

Ще спре зловещи ураган да вие,

След тази буря пак ще се усмихне,

Небето светъл образ ще разкрие.

Ще вие ден, два. три или неделя,

Но повече не може да изтрае –

Че щом дочуе слънчева повеля,

Ще се отвее и да не желае.

Затуй, треви, цветя, фиданки нежни,

Не бойте се от тази буря страшна!

Не гледайте небето безнадеждно

От туй чудовище сърдито, прашно.

Но тихо си главички наведете!

Той нека духа, колко ще да блъска.

Вий нищо му не казвайте, мълчете,

Като мълчите, той от яд се пръска.

След него всичко пак ще се умири,

И слънцето ще грей по-силно,

Ще лъхнат вредом пролетни зефири,

И птичките ще пеят по-умилно.

***

Д. Антонова

ГРЪНЧАРЯТ

Буен огън е разпален,

весело летят искри,

сенки тъмни плахо бягат,

огънят в пещта гори.

– Ей, грънчарю, що ти правиш

там надвесен във нощта?

Свойте грънци аз ще слагам

да се опекат в пещта.

Гонят се и пят дружно

буйни пламъци, искри,

огънят далеч се вижда –

как красиво той гори!

– Ти усмихваш се, грънчарю,

– звуци чудни тук звучат.

– Хубави гърнета, братко

в тоя огън се пекат.

ЧУЧУЛИГА

Ранобудна и игрива, работлива птичка жива

хвръкна бързо към небето, към простора ведролик

и разпуснала крилата, като лодчица платната,

тя заплава над земята със звънливи чуролик.

– Ей ти, друмнико, излязъл из полето утрината,

ах, не би ли като нея хвръкнал волно и запял?

И не би ли ти танцувал като нея в синината,

своите крила ефирни нашироко разпрострял?

Ранобудна и игрива, работлива птичка жива,

чучулигата мъничка, своя чист отпусна глас,

и танцуваха крилата всред сиянието златно,

гдето Бог разгъна сцена от лазурно-син атлас.

– Ей ти друмнико, пробуден до кога ще чакаш още,

та не хвръкнеш като нея към простора ведролик?

И душата ти свободна, чучулига вечно будна,

да танцува и излива своя весел чуролик.

КАМЪКЪТ

Издигай Твоя тежък чук,

Аз няма да ти кажа: стига!

И нека следват удари безброй

По мойта каменна снага.

Издигай Твоя чук, ломи!

И после с тънко длето ме дълбай,

На малки късчета ме направи,

Но в Сградата ми място дай.

Не ме захвърляй Ти, ломи.

И всички остри върхове махни,

Във гладък камък превърни ме,

Но в Твойта сграда ме сложи.

О, тоя мирис на жита, що зреят

И дъх на юнско слънце,

Каква невинна, свята радост будят.

За нея нямам думи!

И нежен лъх на звъннали ливади,

В зори по тях елмаз блести,

В блажен, в красив захлас мълви сърцето:

Аз нямам, нямам думи!

А първата молитва – песен тиха

На подранили птички –

На ранина да дирим Бога, шепне

В душата на човека.

О, тоз поток неспирен на живота,

Разлян в безбройни струи,

Безкрайна благодарност само буди!

За нея нямам думи!

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...