Jump to content

107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете за обходата на Учителя към себе си: Хранене, облекло, при какви условия живееше и т.н.

Елена Андреева: Учителят живееше при най-обикновени условия. На ул. „Опълченска" 66 Той имаше една стаичка югозападна. Нищо особено, една стара къщичка, скромна, нищо особено. В стаята си имаше легло, едно бюро, долапи с книги и нищо друго. В единия долап бяха „Заветът на цветните лъчи", които ги даваше лично на учениците, а другият, не знам имаше ли гардероб Той и един сандък, кана с вода, къде се миеше не зная. Аз там не съм бивала, но Учителят живя при неудобства, даже на Изгрева. Никакви удобства нямаше Учителя, така без удобства и когато аз съм Му говорила, да направят нещо, Той казваше: „Ех, казва това не е важно". Никога не се оплака, че няма удобства. Той на Изгрева живя много години и аз съм казвала: „Братята за жените си създадоха повече удобства, отколкото цяло Братство за Учителя!" Той нямаше къде да си умие ръцете, горе, където живееше. Над един леген се миеше и да си полива, и да се мие едновременно. А отходното място беше някъде далеч. То беше най-напред долу, много далече в долната част. То беше колко, най-малко триста метра трябва да е отдалечено. Аз не мога така да определя, но разстоянието беше от салона, сигурно имаше триста метра. Далече беше. Ако не триста, двеста най-малко е имало, далече беше. Тоалетната беше някъде където е къщата на Мирчев и ул. „Жулио Кюри" /там беше трап/. В неудобства е живял. Той се обличаше много чисто и чисто си носеше дрехите, сестрите го перяха и външната си дреха, ако нещо така стане петно, веднага иска да се махне и да се изчисти. В стаята си поддържаше образцов ред и когато понякога Му размествахме при почистване на стаята, даже Той е правил забележка, че не внимаваме когато работим в стаята, когато чистим и Му разреждаме вещите. Даже и на мен веднъж ми е направил такава забележка, разместваме нали и Той трябва после да търси. Учителят много беше така спретнат, чист. Той на Изгрева например така се поддържаше. Ще дойде например сутринта на клас с един дрехи, когато излиза на поляната и има роса, ще си смени панталона да не го изцапа, ще си тури други панталони, после като се стопли, щото нали сутрин е хладничко, ще облече други дрехи. Не го мързеше, разбирате ли? Когато ние не бихме го правили така нали, освен вече ако не можем да търпим нещо. В това отношение Той беше така, леко Му беше така всичко да прави. И туй Му беше леко. Когато Му беше леко и да ни търпи, и всичко Му беше леко.

В.К.: А как се хранеше?

Е.А.: С много проста храна. Аз съм чувала, че в годините когато е живял първите години, когато преди е правил обиколките е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден. После живееше в семейства и там вече са Му давали съответна храна, както те се хранели, но иначе когато е бил така, в началото Той не е имал средства и много скромно е живял. После, даже когато Му давахме например, Той не ни съветваше и нас да смесваме храните. Само едно ядене и салата. Най-много плод, ако има. Нищо друго. Никога повече аз не съм Го видяла. Даже на трапези когато Го поканят на вечери, когато съм присъствала пак така, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, Той ще яде само от едното. Не смесваше маслини и сирене, и кашкавал и масло. Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит ядеше. Така като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение. Така хубаво си дъвчеше храната, но скромна храна ядеше. Чай пиеше. Той пиеше руски чай, само руски чай пиеше. Пиеше сутрин на закуска чай някога, след обяд пак като си почине да речем към пет часа пак изпиваше няколко чаши чай. Ядеше плодове малко, ябълка нещо. Обичаше дини, плод който обичаше, хубави праскови обичаше и ягоди обичаше. Но естествено, нормално. Аз винаги съм Го виждала с бастун ходеше. Но Той не се подпираше. Той го държеше в ръка. Бастунът беше символ у Него, а не беше подпирен. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила и по това съм Го виждала да се облегне на бастуна.

В.К.: В какъв смисъл символ?

Е.А.: Символ на сила. Магическа тояга, магическа тояга.

Вижте сега. Първото нещо когато отидох на беседа, мен ми направи впечатление това, лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остана отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи и на лекции. Той когато идваше, стоеше си в стаята горе, не правеше контакт с нас преди беседите. Стоеше си, защото нали Той се подготвяше за беседа, щото Той не четеше нищо. Само говореше и стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, което блика така светлина ведро, но не навътре, навън, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. И след беседата Той е готов още, като че ли още две беседи да изговори и да каже, такова разположение имаше след беседите, и затова например на поляната след гимнастика говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил брат. Или през зимата, когато, като направим първите упражнения на поляната Учителят дойде в салона, нали топличка е печката, щото сме измръзнали на студа и пак изкарва още, седи някога и до десет часа на разговор с приятелите, които са свободни. Щото, които си отиват на работа си отиват, пък които са свободни остават на разговор, за да слушат. Тогава Той беше радостен, разположен, безкрайно разположен, разговорчив, хубаво усмихнат към всички, ама така много разположен. И още една друга физиономия на Учителят познавам, строгото лице. Това се случваше когато Той имаше някаква работа. Щото Учителят имаше и работа духовна, вън от нас. Това беше работата, която имаше с нас, но тя беше видима. Но имаше и работа невидима. И в такива случаи Той беше сериозен. А пък видимата Му работа е, ние сме присъствали някога, тъй както да речем говори в салона, както се храним в салона и вече сме се нахранили, и да речем изчакваме всички да се нахранят, за да каже молитвата, Учителят изведнъж, както казваха, някога заспи, затвори си очите и така стои минута, две, три, пет, някога и повече. Той не спеше брат, Той излизаше от тялото си нещо имаше работа, явно беше. И друг път когато, Той казваше, няколко дни да речем не правеше с никого контакт, не приемаше храна от нас и Той казваше, че се отделя, за да се чисти. Защото колкото и да работи за да се изчисти, изглежда че Му е било необходимо да се потопи в един друг свят, за да се освободи от нашите да кажем мръсотии. Така не в лошия смисъл на думата, но от несъвършенства, защото несъвършенствата ни не са красоти, не са красоти. Но тези три образа на Учителя ги осъзнавам, много ми са ярки и когато видя картина, аз разбирам.

Но аз много обичах това съсредоточеното лице у Учителя. До края, не знам някаква радост да съм изпитвала като съм виждала тая дълбочина, с която Той изразяваше Неговото лице тогава. Виждате ли, съсредоточен в себе си. Но лице сияещо, просияло лице. Даже когато баща ми дойде да Го види каза: „Ами Той има лице на светия!" За пръв път като Го видя. И това са го казвали не само той и други хора. Наистина лъчезарно лице имаше Той и преди беседа не по-малко лъчезарно и след беседа, но вече отворено. Като че То е раздало това, което е носил за нас и сега може би беше нашата благодарност, и нашата радост, която получаваше. Така въпреки че не знам какво може да Го е ползвало това, но все пак виждаше ни, че ние всички сме радостни от туй, което сме получили от Словото.

В.К.: А когато се смееше?

Е.А.: Много хубаво се смееше Учителят, много хубаво. Аз разказах ли ви веднъж как се смя Той? Мисля, че ви казах това. „Вода газите, жадни ходите". Не съм ли ви го казала? То беше в клас и Учителят говореше и спря се, и погледна ни така, и почна да се смее. Смя се, смя се, една-две минути. Ние мълчим и Го гледаме, и се усмихваме. Защо ли се смее Учителят? Даже по едно време си хвана носа така, за да престане да се смее и когато вече напълно се овладя: „Ще ме питате, защо се смея? Като ви гледам казва, вода газите пък жадни ходите". Аз разбрах, пък и всички сигурно са разбрали, че благото, което ни дава, то е водата, която е необходима за нас, знанието, което ни дава и което ние не го използваме. Щото Той, то беше едно богатство Учителят. Една сила, която носеше в себе си и ако ние имахме друго съзнание то можехме много да се повдигнем.

В.К.: А когато правеше забележки и се е скарвал?

Е.А.: Е, в момента изказваше така една строгост, а пък в другият момент ще се засмее. Значи, така някак беше по-скоро като така дегизиране, за да стресне съзнанието, а не че е нещо у Него е огорчение и това, защото туй ми правеше впечатление. Да речем с мен е строг, на мен ми се кара за нещо, пък следващият момент, като види другият посетител покаже едно широко лице, едно засмяно лице. Значи не е огорчен. Ние така не можем да се смеем нали? Значи за мене е било. Ако е за мене огорчен.

В.К.: Сега Той има дълга коса, брада. Ходеше ли на бръснар Той? Кой Го подстригваше?

Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар.

В.К.: Сега на Изгрева имаше баня.

Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една баня от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме. По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата баня". „Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид. Казвам, нито е било заградено, не знам отгоре имаше ли покрив, нямаше ли, не си спомням. И това беше най-скромно, което имахме. И едва в 1940 год. когато направиха една стая за Савка до нея направиха баня-клозет, с който ние си служехме и в нея баня, Учителят идваше един път в седмицата да се къпе с душ.

В.К.: А по-рано как е било?

Е.А.: Ами в стаята си, как се е мил не знам. Сигурно някой Му е поливал. Да ви кажа за това не съм мислила, да. Той не ходеше на баня.

От Петър Филипов съм чувала, че Начо Петров е бивал управител на Минералната баня в центъра и тогава пущал Учителя сутрин в 4 часа да се къпе преди да пуснат другите хора. Не нямаше условия, никакви условия, но вижте какво Той си сменяше много често дрехите. Той се потеше и по такъв начин се чистеше. Учителят чрез изпотяване. Когато сме ходили на екскурзия Той три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича, щото ние пеш ходехме от Изгрева до горе. Горе на Бивака като стигнеме втори път и на връщане трети път се преоблича. Но Той се изпотяваше така, че когато даваше ризата за да я опереме, тя беше все едно, че е мокра. Не влажна, а мокра, както пипаш мокра дреха. Така се потеше изобилно. А пък това е изхърляне на отрови, почистване на организма и отваряне на порите постоянно. Защото Той не беше за тези бани много често да се къпеме, но все пак беше за измиване, частични измивания. Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием в топла вода. Ръцете си да ги мием по много пъти на ден. И даже в „Пътят на ученика" там накрая, ако си спомняте дава съвети и да си измиваме под мишниците, така съветва и тия неща. Значи явно Той беше за една хигиена нали на тялото. Ами казвал е тия работи.

В стаята си имаше печка, с която се отопляваше с въглища. В стаята горе гдето беше на Изгрева, тя беше в коридорчето печката. В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим". Да ви кажа сестрите така повече за тези неща по се сещаха. Да, братята някак не се сещаха много. Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи. Много нещо имаше. И всеки Му подаряваше. Когато на един Петровден получи само пет ризи горни подарък. Или съвет му е бил даден, или бил е излекуван и всеки се чувстваше да даде нещо на Учителя. И всички, които са били по-състоятелни носеха Му, даваха Му. Имаха хората, даваха. То беше хубаво. Учителят имаше часовник, който беше хронометър. Той обичаше точен часовник, мисля че един брат Русев Му го беше купил този златен часовник и имаше златен ланец. Нали знаете какво е ланец, верижка такава. Той беше плосък и тука на него се движеше, за да съединява двете, за да не се изхлузи ланецът от главата при навеждане. Нали така, и на него имаше един диамант. След това носеше, Той не носеше връзка, а носеше тука вместо връзка една брошка продълговата, която имаше пак също един брилянт. Тези неща ги носеше и след когато Той си замина, взеха ни ги. Ревизорите ли ги взеха, взеха ни ги. Не помня кога ни взеха, когато взеха братското имущество. Взеха ни ги. Петър Филипов казваше за часовника на Учителя, мисля, че и брошката с диаманта Борис Николов ги е бил дал у Петър в кутийка и когато влезъл в затвора бил дошъл с придружители от милицията и поискал Петър да ги предаде. За часовника съм сигурна, но навярно и другите неща са били предадени в милицията тогава. Пазехме ги като вещи, които е носил, като брилянти и като ценности от Учителя. Взеха ги.

В.К.: Разправяха ми, че тая верижка е била желязна, но Той я направил златна и т.н. Вярно ли е това или не е вярно?

Е.А.: Не вярвам брат. Учителят не правеше такива чудеса.

ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Петър Филипов казваше, че е присъствал на лекция или беседа, когато Учителят взел ланеца, който бил от някакъв метал, Той прекарал няколко пъти ръка та си по него и той станал златен, бил е очевидец.

Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал. Той не беше неразумен. Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него.

В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито.

Е.А.: И така ги правеше, че никой да не ги види. Добре, например как можеше Той да оздрави хора от сериозни болести само с топла вода? То не е ли чудо бе брат? Само че Той не ги правеше да се видят. После опитностите, които сме имали, че Той виждаше. Ами това, неща които абсолютно Той не знаеше и ги виждаше. Всеки един от нас има различни такива опитности.

Нищо не съм казвала в тези си опитности за музиката на Учителя. Учителят много говори за музиката, много песни даде, много упражнения и Той ги даваше песните пред нас. Някои от песните, Той както получи вдъхновението нали изсвири ги на цигулката и после идваше в клас да ни ги свири. Има песни, които ни ги е давал пред нас. Така засвири нещо, една мисъл се роди, той я каже, изсвири я, после и друга, и друга и така пред нас е давал така песни. И това е създавало много радост в Братството. Така даде Той „И скачам аз" на Бивака я даде: единият куплет, после вторият, третият и така много спонтанно и просто, като че ли нищо не прави. Та ги даваше, като че е съвсем естествено да дадеш една песен на другите, не беше нещо особено. Той всичко правеше просто и естествено без да подчертава това, което прави. А това е, да ви кажа много голямо качество, ние хората не можем така да постъпим, ние изтъкваме себе си, даже за несъществени неща, а за такова голямо нещо. Той никога не каза, че е музикант, никога. Не, Той даваше песните, цялата Паневритмия е от Него музиката. Така жизнерадостна каквато я знаете. Но нищо особено за Него. То беше естествено така. Поне за Него.

Ще дам няколко мисли, които много ми харесаха останали от Него: „Чисто сърце е това, което не ражда отрицателни чувства, нито ги допуща да влезат в него. Чистото сърце е тихо, спокойно. Подобно на тиха дълбока вода, която не се мъти. Сърце, което се мъти е плитка вода. Чисто сърце и светъл ум са олтар за служене на Бога".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...