112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

[Iskri4ka]

112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

Елена Андреева: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира. Тя не беше стенографка. На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия. Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като характер, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна. Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация. Значи всеки е различен. Вижте какво отношение тя е имала към Словото, обратно на Паша. Паша имаше свобода да го прави това, което го правеше. А тя не е могла. Паша го е казала това на Учителя впоследствие, да. Аз знам, че Учителят е дал и на Георги Радев също да опита, да стилизира беседа, но и той е казал, че не може да се заеме. Сега какви му са били съображенията не зная, но туй съм чула, че на него е дал. Той е искал може би повече хора да ангажира в работата, за да има и различие в работата, но така стана. Когато стана въпрос за „Разговорите на Рила", аз ги прочетох и тъй както са дадени, самата аз видях, че не са дадени в един момент, върху един въпрос по този начин както са изложени, а са вземани от други разговори и така са сглобени впоследствие по смисъл. И както разбрах, че това е наистина така. Защото Словото на Учителя по друга линия течеше. Не така както е дадено в това томче „Разговорите на езерата". Различни разговори, щото брат Боев стенографираше много разговори. Той беше аслъ човек, който освен беседите, винаги разговорите пишеше и ги дешифрираше, работеше с тях, та явно е че тъй както са дадени в томчето не са така говорени буквално, а една преработка имат. Да от различни години, различни случаи на разговори, нещо подобно на Жорж Радев като „Учителят говори" от тоя род, в този стил. Само Георги е взел само теми различни, а тука са разговори. Така ги предава брат Боев. Когато работеше тези разговори, Георги Радев идваше при нас и показваше кои беседи иска. Защото Учителят често като говореше, говори да речем в неделя, ще говори на някоя тема. В сряда ще продължи да каже още нещо. А някога и в петък при Младежкия клас пак ще каже нещо по същия въпрос. Такива беседи Жорж искаше да му дадем дешифрирани, за да може от тях да извади и да направи резюме на дадената тема, която си е поставил. Например както беше направил, за ученика, за Учителя нали, темите както ги е дал в своите преработени резюмета, които ги даваше.

Вергилий Кръстев: Значи след Паневритмия се струпват около Учителя целуват му ръка и започват разговори.

Е.А.: Разговори, да и целуване на ръка. Знаеш ли какво ми казаха веднъж. При един събор Борис Николов не отива да целуне ръка на Учителя. И след като стои така дълго време настрана Учителят отива при него и му подава ръка.

В.К.: Да, подал си юмрука и казал: „На целувай!"

Е.А.: Така ли?

В.К.: Да.

Е.А.: А, едва ли ще Го каже така. Не Той иска да му покаже че целуването не е лично нещо, ами то е, за да получиш. Не за да вземеш. Защото Борис държеше се наголямо в този смисъл, нависоко, не искаше да влиза в общото.

В.К.: Така е устроен!

Е.А.: Така е устроен. Но цял живот е живял така Борис. Цял живот. Няма защо сега да го отминаваме. Той че идваше на Паневритмия и после още друго едно нещо. Казвам го така. Той помагаше на Савка по едно време. Не знам защо Савка искаше да й се помага. След години се случи да ми попаднат негови стенограми. Като преброих страниците моите на същата беседа и като преброих неговите, той е записал само, което намира за важно, а не всичко! Това не беше позволено.

В.К.: Аз съм виждал бележки, той пише каквото му трябва, после започва да си рисува разни рисунки.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Не пише абсолютно всичко, а това което му харесва. А друго, което не му харесва не записва. Това не е стенограф.

Е.А.: Не е стенограф. Аз когато преброих и понеже ни взеха стенограмите, аз иначе щях да ги издиря, да ги намеря и да проверя всичките.

В.К.: И те кои са, мисля че Младежкия окултен клас -1 и II год.

Е.А.: А не, по-късно.

В.К.: Има едни обаче те са много малки.

Е.А.: Къси.

В.К.: Това е I и II година.

Е.А.: Ама едно ще ти кажа, не са толкоз къси колкото са отпечатани.

В.К.: Ама те са ги направили къси понеже не са стенографирали всичко. Виждам ги, че са къси по 3-4 листа.

Е.А.: Ами не са били толкоз къси. Аз съм сигурна.

В.К.: Съгласен съм, че са били дълги, но те не са записали всичко.

Е.А.: Не са записали всичко и са станали къси. Да. Това нещо го проверих и имам доказателство затова, фактите са неоспорими. Той не е стенографирал всичко. И така ги издадоха навремето.

В.К.: Вие сте правили каталог?

Е.А.: Правихме.

В.К.: Как правихте каталога и въз основа на какво го правихте?

Е.А.: Вижте, аз имах и тази идея, но после дойдоха Методи и Неделчо и ми казаха, че те имат някакъв план за каталог. Като дойдоха и аз им казах моя план, уточнихме се. Какво ще отбележим за всяка беседа и за всяко изказване условно от Учителя. Учителят говореше на беседи различно нали, както бяха знаете ги както бяха по групи и аз ги наредих по хронологичен ред, така беше и аз почнах. Понеже имах всичко на ръка, материалите бяха при мене и почнах. Прегледах всички мои тетрадки, нали и другите тетрадки на Паша и на Савка, и по тоя начин проверих кое е писано и кое неписано, кое дешифрирано, и кое не е дишифрирано, и ги наредих по хронологичен ред, и почнах. И към шест месеца или повече го работих и го подредих така, както беше. За всяка беседа имаше заглавие, след това имаше къде е държана, мястото, София, провинцията, на Рила, според където е държана. След това имаше редът, на школна лекция ли е, на Младежкия клас ли е, извънредна беседа ли е, на добродетели ли е, нали според групата на която е говорена и всички данни за беседата, които я определят тъй да го кажа бяха дадени в беседата в този каталог. Всички определителни за беседата, за да се знае кога, къде и при какви условия е говорена. Този каталог изработих в четири бройки. Един дадох на Борис Николов, един на Неделчо Попов, един на Методи Константинов и на Боян Боев, и на мене. Значи пет съм изработила. Моя го взеха, а сега на Методи, мисля че и на Методи го взеха, не знам на Неделчо взеха ли го и къде остана той. Борис казва, че го има, не знам къде го има, не знам какво е. Аз много имах желание да мога да го възстановя, но сега, ако Бог ми даде възможност, ще го възстановя. Само всичките беседи бях предала, когато дойде властта да ни вземе беседите, всичко бях предала на съхранение. Само „Беседите на ръководителите" не томчета, ами всичко което беше говорено на ръководителите специално беше подбрано в папка и бяха готови да ги предавам. Но не бях ги предала на Борис тогава, още на времето и ги взеха при обиска 1957 год. полицията и затова сега съм задължена и имам задължение пред себе си да ги възстановя. Балючева е наша сестра, която работи в Народната библиотека, тя там се пенсионирала и когато й казах, че съм изработила такъв каталог, тя ми каза, това е основната работа на всеки каталог. За всеки каталог това е нещо, което е най-ценното и най-основното, което трябва да се направи. Аз не съм библиографка, но така смятах, че в един хронологичен ред като се дадат може да се види и мисълта на Учителя как е вървяла, нали една беседа след друга, ако го чете човек както са по датите може да схване това нещо.