Jump to content

117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ


Recommended Posts

117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ

Вергилий Кръстев: За ареста на Лулчев разкажете.

Елена Андреева: Срещу 1.XI.1944 год. вечерта арестуваха Лулчев. На 1.XI. той беше роден. Точно срещу рождения ден го задържаха. След няколко дена отивам при Учителя и като свърших за каквато работа бях отишла, Учителят ми казва: „Арестували са Любомир". Аз казвам: „Учителю, и аз чух." Но знаете ли, друг път когато е имал страдание съм се молила за него, да му помогне Бог. А този път като се помолих казвам: „Господи, пък нека да научи урока си веднъж завинаги". И Учителят тогава ми каза: „Той нали казваше, че не иска да се впряга в моята кола? Нека опита!" Когато Учителят ми каза това, аз разбрах, че Учителят го оставя на закона на кармата и разбрах, че може би да си отиде. Може да пострада и така наистина стана. Пострада и си замина от този свят.

В.К.: Като говорихте за Лулчев, как се държеше Учителя?

Е.А.: Не, спокойно го каза. Не беше строг. Аз го казах това нали, че друг път съм се молила за него да му помага Господ, а той каза: „Нали той казваше така, че не иска да се впряга в моята кола. Щом не иска, нека опита". Значи, щом го оставя да опита, това значи, че го оставя на закона на кармата. Аз така го разбрах. А законът на кармата е строг и неумолим.

През 1936 год. Учителят беше нападнат през май от едно лице, което според мене беше пратено от Александър Цанков защото Лулчев, на мене ми каза това, че Учителят му е казал, казал на Лулчев: „Когото ще да назначи Царят министър председател, но Цанков никога". Сега естествено Цанков беше амбициозен човек и това е дошло до него, защото Лулчев го е казал и на други хора. Аз не го бях споменала пред никого, но той имаше там една група, пред която всичко си разказваше и вероятно някой от тях го казва, друг го казал на трети и някой се е намерил, който да го занесе и на Цанков, и затова когато направиха побоя и после впоследствие се разбра кое е лицето, разбра се, че той е цанковист.

В.К.: А кое бе това лице?

Е.А.: Ами един, който беше на Гради Минчев ротен командир, не го знам името му. Гради трябва да питаме. Аз не го помня.

В.К.: Вие направихте ли постъпки пред официалната власт, че е нанесен побой на Петър Дънов от двама побойника?

Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев. Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение.

В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение.

Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали. Намерих, че това е най-нетактичното, което можаха да направят в този случай. И накрая онзи дошъл отново на Изгрева. Побойникът искал извинение. Учителят му казва: „Аз ти прощавам. Но моли се Бога да ти прости, да ти заличи греха, защото си дигнал ръка срещу Него". Та Учителят ги остави да им се разплита кармата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...