Jump to content

120. РОДОВАТА КАРМА


Recommended Posts

120. РОДОВАТА КАРМА

Елена Андреева: Първата година, когато почнахме да ходим на бивака, на Витоша открихме бивака нали, пак така с една група Учителят тръгнахме и вървяхме да търсим място за бивак. И като отидохме на това място дето е сега бивака, Учителя много хареса поляната, щото има южно изложение. Тя е на северния склон на Витоша, но е с южно изложение. И Учителят много хареса това място и сега там беше доста залесено. Сега какво е, аз не съм ходила отдавна, не зная и имаше така местенце, където се отделяха някои на групички от приятелите по-близки, които бяха. Имаше трима една група: Лулчев, Моис Коен и Илия Желязков. Лулчев и Илия Желязков бяха военни, а Моис Коен беше фабрикант на кожарска индустрия. Тримата така си подхождаха и говореха и когато съм отивала при тях така или съм минавала на разговор, те на Учителя казваха „Дядото". Аз много се дразнех от това да си кажа правото и възразявах: „Как можете на най-младия човек да казвате дядо?". Защото Учителят макар, че беше на възраст, но по дух, по това такава свобода има, такъв простор има у Него, че аз намирах, че това е ограничение и, че те някак като, че клеветят Учителя, като Го наричат дядо. И така няколко пъти съм им правила забележка, но те не слушаха, все така си повтаряха и като кажеха дядото и ме дразнеха. Това продължи докато Учителят отвори Школата. Когато отвори Школата какво стана у тях не знам, но те престанаха да говорят „Дядото". И Лулчев, и Илия Желязков. И той продължава с Илия Желязков, когато го уволниха към 1925 год., нали беше военен след преврата през 1923 год., значи е 1925 год. Той замина за чужбина и там завърши икономическите науки. Той беше при преврата на 9.IX.1944 год. главен секретар на Министъра на финансите. Той беше даже главен секретар, но понеже беше идеалист не пострада, защото много партийци, на които е помагал се застъпиха за него. Коен го убиха не знам по какъв случай, много скоро го убиха. Нещо работниците ли са го убили не знам какво стана, но знам, че много скоро го убиха. Нямаше 2-3 години след това.

Вергилий Кръстев: Искам да питам за побойника на Учителя от 1936 год.

Е.А.: Те - Лулчев и директора на полицията го изпращат на Изгрева. Едните казват, че Учителят му е подал ръка и му е казал: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". А другият, другата версия е, че не му е подал ръка. За мен е по-близко това, че му е подал ръка. Щото Учителят не водеше карез никога и никому и това ми се вижда по-правдоподобно. Защото тъй както познавам Учителя и тъй както съм виждала Неговата милост към всички, това ми е по-понятно.

Когато Невена Неделчева дойде при него Учителят първото нещо, което ми каза: „Кажи на Лулчев да я върне да си отиде в Нова Загора, на семейството да я върне". Той каза, че тя няма да послуша и не го направи. По-после Невена остана да живее при него и аз му казвам: „Тя ми казва, че иска да добие висше образование и тъй ще стои при тебе, ще я храниш, защото да не казва един ден, и да не те обвинява, че си загубила годините при тебе, и не е получила образование, прати я да учи в университета". Знаех, че нищо няма да му коства. Таксата в университетите беше много малка и можеше той да го направи това. Но той не иска да я пуска да ходи при други, беше ревнив.

Когато убиха жена му Лулчев прати един брат да ми каже, да отида да кажа на брат му, че е арестуван. Много нетактично беше от негова страна, но аз отидох, търсих го, но не можах да намеря никъде брат му и когато се връщах вече, настигна ме един агент и ме арестува, и ме заведе в участъка, който е срещу Държавна сигурност. Като влязох там, влизам в една стая и там Невенка Неделчева намерих. И тя арестувана и седнала с очи към стената и агента ми казва: „Виж я как стои, арестувана, как не ще да ни гледа". Рекох: „Кой знае какво сте направили вие, че така момичето стои". Аз веднага взех нейната страна. След малко докараха и Лулчев в същата стая. И пред трима ни с много така силен тон нарочно казаха как е станало убийството. Разказа го един от тия, които ръководеха ареста. Лулчев и Невена заплакаха, аз не заплаках, изслушах това и разбрах как е убита Гела, жената на Лулчев, с тесла от Малина, една от нейните приятелки, с които се сприятели, когато аз вече не ходех при нея. Нещо беше станало у мене и не ходех никак при нея. Един път беше дошла Гела с Малина. Дошла тя при Лулчев заедно с Гела и аз бях там, и те ме запознаха с Малина и я видях. Те казаха: „Еленка е дошла и тя е македонка". Мен да ти кажа не ми направи впечатление кой знае какво и останах с някакво чувство не много определено към нея. И когато ни арестуваха нали, тогава следователят каза, че тя е убила с тесла, защото Гела имаше разни бижута и други скъпи украшения. Тя даже ми е казвала, че иска да ми ги покаже веднъж, пък аз й казах: „Гела, цял живот аз такива украшения не съм носила, хич не се интересувам от това". Тя се казваше Ангелина, а на галено - Гела. Тя ги е показала и на нея, момичето се съблазнило, знаело къде е ключа и когато я няма Гела тя сигурно е останала вкъщи, взела ги т.е. ги откраднала. В една каса ги държеше тези неща, аз съм видяла даже тази каса в салона им беше, там където посрещаха гости, ама аз не знаех, че там има такива неща в тази каса. Касата бе от тези железните дето ги продават. И на нея, когато и дотрябват някои документи, тя държала документите си там, тя търси ключа, няма го. Ключа го намерила. Тя дошла даже да пита Лулчев той дали знае ли къде е ключа и той казал, че го няма. Но той беше предупредил Гела, понеже след като баща й генерал Радойков загина в църквата при атентата 1925 год. в „Света Неделя", а пък жена му беше ранена. Тя имаше тука на главата рана и скоро след това си отиде и тя, може би доста рано. Защото, аз бях отишла да я видя и помагах на нея и като съм преминавала през болничната стая лекарят ме изгони, не можах да издържа на гледката, когато беше това. И когато на Гела замина баща й тя много често ходеше на гробищата. Той имаше силна връзка с децата си. Не остави ден да не отиде на гробищата. От тъмно до тъмно. Даже някога по тъмно, ако съм се случила там съм отивала с нея да не е сама на гробищата. До такава степен една такава привързаност. Това е фанатизъм, нищо друго. Баща й беше онзи, който разтури един от съборите на Бялото Братство в Търново. И Гела си търси ключа, Малина как е решила, какво е направила, мисля, че една събота вечер отива с теслата, както Гела се навела да търси ключа, почва да я удря с теслата и Гела викала: „Мила, защо ме убиваш!" Тя е викала. Не знам кой ми го беше казал това, но всеки случай я уби. На другия ден имала глупостта да отиде пак там и по този случай я хванаха нея и тя в първото разследване си призна. То беше срещу неделя когато я убила, а до вторника я хванаха и тя си призна всичко. И тогава мен ме арестуваха в неделята на обед и аз понеже дешифрирах в сряда лекциите и си казах така, като бях арестувана в неделя, понеделник и вторник. Аз нищо не взех от това, което даваха за храна в затвора, бях в една стая и си казах така: „Ако не ме пуснат до вторник вечер да отида на клас, значи нещо много съм сбъркала и за наказание няма да ме пуснат да си изпълня задачата да стенографирам беседата". Аз го взех като наказание това. И до 6 часа мина проверката и аз останах много разочарована, че не ме пуснаха. Добре, ама в 7 часа вечерта отварят вратата и ми казват: „Свободна си!" И аз си отидох и се качих на Изгрева. Отидох най-напред да успокоя баща си и после се качих горе, защото той беше разбрал. И на другия ден говорих с Учителя. Той ми каза за нея: „Тя казва нали помяташе? „Да, Учителю, помяташе". И толкоз. Защото за Учителя помятането е престъпление. Но да ти кажа не само това. Нейният чичо, вуйчо, много от семейството имаше избити, по майчина линия. Щото баща й го убиха в църквата, някакви кармични развръзки имаше там. И нея я убиха. Учителят беше поканен един път, когато си направиха новата къща. Те си направиха къща срещу гарата. Там дадоха място на генерал Радойков и майката на Гела. Имаше и тя майка. И тя бабата дойде от Банат, банатски българи са те, и когато Учителят отишъл на гости там, той ми каза, че най-духовна била бабата. Най-умна, да. Тази баба, която дошла. Щото те бяха трите. Баба, майка, дъщеря и Лулчев, и други хора. Мен не ме поканиха на вечерята, щото по-хубаво беше. Но Учителят за тази вечеря това ми каза, че най-умна е бабата.

В.К.: Как възприемаше и как реагираше жената на Лулчев, че той залита и налита на млади момичета?

Е.А.: Беше се примирала.

В.К.: Не се ли ядосваше?

Е.А.: Пред мене нищо не е казвала.

В.К.: А как теб те възприемаше? Тя е знаела, че сте приятелка на Лулчев?

Е.А.: Виж какво. Една година след като дружах с него, аз я попитах. Казвам: „Гела, виждаш, че дружа с Любомир, ако той се държи по-зле след като дружи с мене и с тебе, кажи ми, ще се разделя". Тя ми каза: „Не, Елена. Ние няма защо да се разделяме". Сега, пък друг път Учителя ми е казвал: „Е, ти какво направи?" Нали на Гела съм й причинила страдание. Аз не Му казах, че съм питала Гела така, щото какво ще каже. Тя може от страх да ми е казала така, защото той ще разбере, че ми е казала и може би затова, да се е страхувала. Аз това в момента не съобразих, но после си казах. Може да се е страхувала от него, да няма неприятности, тя вече беше изтръпнала, защото преди това той имаше една друга история, след това друга история. Те историите при него не бяха една и две, а много. Виж какво аз само без това нищо не исках, аз бях влюбена и тъй да се виждаме само и да си говорим. Добре, но някои неща не станаха както аз исках.

В.К.: А Учителя какво ти каза?

Е.А.: Учителят даже ми каза, че съм дала лош пример. Той ме казал това. Ами то за връзката, че беше лошият пример. Ами каза за туй, за Гела, като ми каза: „Ти какво направи?", че съм направила на Гела. Пък аз казах: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше представена работата". Пък Той каза: „Ами ти не си знаела и си го направила, и на тебе ще го направят без да знаят". И така стана, да.

Като стана убийството на жената на Лулчев, много силно дело беше това, Вергилий. Цяла София говореше за него, защото той беше казал на нея, че тъй както ходи по гробищата, тя се излага на нападение на Черни сили и нея ще я убият. Сега, понеже това той го е казал, то се е предало на други, тя го е казала на други и когато Малина същото е казала, когато са я разпитвали, защото тя искала, тя се опитала да хвърли вината на него по този начин, нали. Той щом казал, че ще я убият, значи той може да е пратил някой, който да я убие, тъй че имаше улики, затова много шумно дело беше. После беше свързано с името на Учителя и когато отидох, първото нещо, което ми каза Учителя ми каза: „Ти знаеш ли каква мафия е това срещу Братството?" Направо употреби тая дума „Мафия". Сега аз това не знам разбира се, но после ме попита затова, което казах. „Че тя помяташе ли?" Казах, че е помятала. Разбрах, че е нарушила важен окултен закон.

В.К.: Каква ти е връзката с Лулчев?

Е.А.: Учителят ми каза, че имам карма, не връзка, а имам карма с него, но и с брат му. Брат му беше казал на една сестра, че ще ме убие, заканил се беше. Тя отиде и каза на Учителя. Учителят като отивам при Него ми казва, че Андро така казал. Викам: „Учителю, аз нищо не съм направила на Андро", освен това, което Ви казах веднъж, че на Витоша нещо той така ми се закани, не знам какво беше се раздразнил и аз рекох, нещо му казах, а той ми се закани на мене. Аз рекох: „Пък ти като си здрав и болен, какво търсиш между здравите? Като си болен какво търсиш между здравите?" Малко резка бях, разбираш. Това, което бях казала на Андро.

В.К.: А той от какво бе болен?

Е.А.: Куршум носеше в главата и казваше, че може да ме убие без да му направят нещо, щото носеше от Първата световна война, като доброволец куршум в мозъка си. Той и от него си отиде. Така ми каза Учителя, ама знаеш ли, аз го вземах, че не се отнася до мене. Така го взех далеч от мен. „Какво съм му направила рекох, да ме убива?" Учителят ми каза тогава: „Ще се молиш, Бог да ти даде такива условия, че когато няма кой да му помогне, ти да му помогнеш". И аз се молих от послушание. Не защото вярвах. Не вярвах, че това ще стане и т.н., но викам сега като ми каза Учителят трябва да послушам. Нали бях отишла при Него да слушам и да се уча. И да ти кажа, кога ми е казал това, ех аз съм през 1923 год. така направих връзката с него, а през 1925 год. беше атентата. Значи две години. И когато съм се молила при случаите, които съм си спомнила и когато убиха бащата на Гела, генерал Радойков в черквата „Света Неделя" при атентата, връщаме се от погребението пешком, щото много хора бяха тогава избити и нямаше даже файтони. На файтон занесоха тялото на гробищата, защото катафалки, всичките бяха ангажирани с много други смъртни случаи. И се връщаме и както си вървим: Гела, Андро, Лулчев и аз и още един човек имаше. Петима бяхме и не помня кой беше и така вървим по шосето на улицата, и един агент настига Андро, и го повика, разбрах, че го арестуват, тогава Любомир ми каза: „Проследи го, да видиш къде ще го закарат!" И да му кажа къде е задържан и ми каза: „Ако те попитат и видят, че го следиш, ще кажеш че Андро ти е симпатия". Аз понеже слушах, тогава то беше един период когато трябваше да го слушам и отидох. И след това и Лулчев имаше нещо като домашен арест и тогава бях връзката между двамата братя. Пък и Андро получи домашен арест, както и Лулчев. Когато първия път ме прати Лулчев да отида при брат му, Андро ме видя и ми рече: „Брей момиче, аз какво мислех, а то какво излезе". Тогаз вече разбрах, че това което е казал Учителя е станало нали. Че в този момент, когато не е имало връзка, аз съм извършила тая работа и на него е станало трансформиране на това чувство на омраза, на ненавист към мене и така, и накрая все пак той си остана с недоверие към мене.

Щото после ме обвиниха за друго нещо, което пак така беше пролетта, не беше нищо вярно. Лулчев имаше една история. Лулчев беше намесен в една работа такава с едно малолетно момиче, някаква връзка. То беше говорило на приятелката си и приятелката казало на майката, а тя на полицията някъде го беше предала. И то беше в 1937 год. Повикан бе Лулчев в дело срещу Учителя. И Лулчев беше, че неговото дело към Учителя беше отпратено и нанесено обвинението. И тогава Лулчев ме помоли да говоря на това момиче да не казва това, което е казало на другарката си. Аз каквото можах да направя направих и наистина детето не каза нищо. Пък аз да ти кажа тогава го направих само за Учителя, защото в същото дело беше намесено името на Учителя. Вината пак ще хвърлят на Учителя, пък викам нашите мръсотии все на Учителя ги хвърлят и затова каквото можах да направя беше само за Учителя.

Много скоро след това той пак нещо беше ми разказал за Царя. Лулчев казал нещо, което Царят му е казал. Той го е казал на мене и изглежда го е казал и на други хора, защото после като отишъл на среща при Царя, той го упрекнал и го разказал, щото то отишло до него. И сега те двамата братя се питат: Кой може да го е занесъл? Кой го е занесъл? Андро казал: „Ами каза ли го това на Елена?" - „Казах го". „Е, тя с нейните македонци те е издала". Сега аз с никакви македонци не съм се виждала, не съм имала връзка с македонците. Аз съм македонка, но аз не съм участвала в организацията на македонците и това стана причина всъщност, тая клевета, която ми преписаха аз да се отделя от него. Това беше последното, което преля. Аз казах, този човек и приятел не може да бъде. Как сега, ние се познавахме вече повече от десет години, е как може да допусне, че аз ще го клеветя. Ако не ме е познал толкова време, казах си той нищо не разбира и казвам си това беше така, много ме засегна тогава като проява, недоверие, след като бях страдала за него нали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...