ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН

[valiamaria]

ДНЕС

Д-р Ел. Раф. Коен

Днес, това е един миг от безкрайното астрономично време. В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя. В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез. В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща. В него ще видим най-добре проектирани недъзите на миналото и копнежите, идеалите на бъдещето. Като кръстопътен пункт, като миг между други две „днес", ние виждаме, че винаги „днес" е епоха на преоценка на ценностите. „Днес" е винаги онова време, когато се отнасяме критически и към вчерашния ден с всичките му постижения и към деня утре с всичките му надежди. А то е хубаво състояние на човешката душа. С това отношение към деня вчера и към деня утре, тя живее само в настоящия ден, което е едно трезво отношение към живота. И тук е смисълът на мисълта на старите да не мислим за утрешния ден. Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден. Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на човека.

Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота. Жизнената сила става неувяхващата любов, която обединява всичко в едно. Двигател става неведомата Истина, допирът до която прави човека свободен. Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре.

Погледът на човек добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен. Той вижда всичко, което става в това постоянно днес, вижда го като факт, ала не го счита, както всички други, че е в реда на нещата, че не би могло да бъде другояче, че хората не биха могли да намерят в себе си достатъчно сили и добра воля да изменят нещата.

Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото.

В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни.

Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр.

Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество. Той е най-великия миг в неговия живот.

В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи.

Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот. Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес. Навсякъде, във всички форми на обществеността, човекът-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди. Ние виждаме, че една човешка общност се крепи на общата нужда да се запази частния интерес на всеки член на общността. Така се е зародил специфичният егоизъм на всяка общност. В резултат от които, през всичките векове разните човешки общности са само враждували. Народи са изчезвали от лицето на земята и във всичките дни от нейния живот с много човешка кръв е напоена нейната гръд. И за какво ли не - за хляб, за земя, за вяра, за „чест", па и без причина, са се водили жестоки войни между хората, между човешките общности. Културите и епохите са дело на общностите. С много човешки труд и усилия е създадено всичко, което ние наричаме днес цивилизация. И в един нерадостен миг всичко изчезне, обърне се на пепел! Това създава личният и обществен егоизъм.

Има и светли прояви: днес имаме голямо творчество в хуманитарно отношение - грижи за бедните, за болните, за недъгавите. Днес се работи твърде много за просветата, за възпитанието и специално за националното възпитание на младежта, на народа. И разбира се, това дава отлични резултати! От младежите излизат добри спортисти, великолепни бойци но хора, които да зачитат живота на другите, хора с човешки сърца, такива рядко се срещат.

Все във връзка с културното и стопанско издигане на човешките общности - силно изразени в модерно време в отделните народи, уреждат се днес големи национални и международни изложби. При днешните превозни средства организирането на подобни международни изложби, олимпиади и пр. е нещо сравнително лесно. Вие ще си спомните колко милиона хора от всички страни бяха отишли да посетят олимпиадата през 1936 година в Берлин. И колко много повече милиона посетиха Парижкото международно изложение през 1937 година. Разбира се, основанията за последното бяха по-големи. Наред с постиженията на духовната култура на човечеството, тук бяха изложени и всичките постижения на техниката и стопанския живот в света. А стопанското благополучие днес, това е барометърът на всяка друга култура - научна, духовна.

Днес могат да се създадат такива грамадни мероприятия от голям обществен разряд, каквито в миналото, поради липса на технически възможности и постижения, не можеха да се постигнат. В това отношение има голяма разлика между днес и вчера. Днес е абсолютно невъзможно да имаме една, в пълния смисъл на думата, затворена култура. Преса, радио, конгреси - от разно естество, разнасят културата и културите навсякъде и с най-бързо темпо. Днес този бърз международен обсег е толкова важен, че за един малък миг може да се запали света или да се спаси чрез някоя „мирна конференция." За да дойде, след последната, някоя още по-голяма международна криза. В това отношение народите - човешките общности си останаха със своя колективен егоизъм, със своя стремеж да заграбят колкото се може повече земя от другите народи. Напоследък дори се нададоха викове от някои да се затрият от лицето на земята някои народи, а също и някои малки държавици от Европа. Трудно може да се разграничи обществото днес по отношение на своите навици, свързани с колективния егоизъм, от това общество от древността и средните векове. А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния човек.

Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди...

*

Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите. Това показва, че на човека липсва здраво възпитание като човек. Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния човек-звяр един истински човек - син Божи. Тогава милиардите пари – тежък човешки труд, които се хвърлят навсякъде за превъоръжаване, ще се използуват за да се създаде рай на земята. Това е възможно!

Ако човечеството днес не се вразуми, тогава ще го постигне това, за което древните кабалисти са казвали: ако сътвореното не тръгне по пътя на истината, тогава то се обръща с всички средства против своя създател. Ако културното човечество днес не използува всичките постижения на науката, техниката и стопанския живот за доброто и духовното издигане на цялото човечество, тогава със същите тези средства, то ще се самоунищожи.

Такъв е законът!