Jump to content

ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г.


Recommended Posts

ФОРМА НА ПОЧЕРКА

Ръкописното писмо, което повечето европейски народи употребяват, има две главни особености - първо, у него преобладават кривите линии, и второ, буквите, чрез съединителни черти, могат лесно да се свързват една с друга, така че да образуват непрекъснати групи, представящи отделните думи. Наистина, някои букви трудно се съединяват и затова в много почерци, иначе свързани, се явяват тук-там прекъсвания. Мнозина, обаче, които чувствуват вътрешна нужда да пишат свързано, преодоляват и тия малки пръчки. Като видоизменят общоприетия белег на буквите чрез разни допълнителни линии, те успяват да свържат буквите в непрекъснати думи. Този факт, от графологично гледище, е особено важен. Тъй както е важно и противоположното нему графологично явление - склонността да се отделят буквите една от друга при писането, макар че в повечето случаи те могат преспокойно да се свържат. Въпросът, обаче, за свързване на буквите при писането, трябва да се разгледа специално.

Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата линия и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли. Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл. А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан.

Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии.

Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт. Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява.

Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци.

Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми. Интересна е проявата на електричеството и магнетизма при оформяване на планинските масиви. Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева. Скалистата, необрасла с растителност част на тия върхове е електрична, а меките и обрасли с трева склонове, които завършват често пъти с хубави планински поляни, дето пасат лете стада, са магнетични. Разбира се, споменавайки за електричния и магнетичен характер на планинските форми, ние сме далеч от всяко геологично разглеждане. Ние разглеждаме планинските образувания като архитектурни постройки, в които констатираме строителното действие на двете мирови сили - електричество и магнетизъм. Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие.

Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл. Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната физика, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм. За да покажа, в какъв смисъл се употребяват тия думи в окултната наука, ще приведа някои цитати из беседата на Учителя: „Електричество и магнетизъм".

"Електричеството и магнетизмът имат три състояния: лъчисто, течно и сгъстително. Така, магнетизмът в лъчистото си състояние е носител на топлина. Щом мине в течно състояние, топлината се поглъща - в самия магнетизъм произлиза известна реакция, става известно съединение на сили. Третото състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. Причина за сгъстяване и втвърдяване на материята са вътрешните привлекателни сили на магнетизма в третото му състояние.

Какво ни сочи материята? Имате житното зърно. Неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние. Трябва да му се достави влага и като влезе в стомаха, да се превърне в жидко състояние - второто състояние на магнетизма. В това състояние то бива погълнато от симпатичната нервна система, която го препраща в мозъка, дето то се превръща в лъчисто състояние под влияние на мисълта.

Изобщо, мозъкът е акумулатор на електричеството, а симпатичната нервна система -- на магнетизма. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организъма, човек се изтощава, става сух. Неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно започва да руши вътрешното -единство на организъма. Психичната причина за преобладаване на електричеството е преодоляващото влияние на личните чувства. Последните често задържат електричеството в мозъчните центрове и го правят взривно.

Само магнетизмът, само живата магнетична сила, която иде от слънцето и се акумулира от симпатичната нервна система, може да превърне описания по-горе процес и да му даде полезен за човека обрат."

След тия кратки изяснения върху електричеството и магнетизъма, взети из споменатата беседа, ние можем да се спрем на почерка от гледище, именно, на неговия линеен строеж.

Най-простите наблюдения показват, че имаме две главни разновидности почерци - едни, в които преобладават кривите линии, добре закръглените букви, стремежът към притъпяване на ъглите и други - остри, ъгловати, в които взимат надмощие правите линии и ъглите.

Ще дам психологичното значение на ония основни линии, които влизат в почерците, както и в другите форми на природата. А с това тутакси ще се получи и общата характеристика на закръглените .и ъгловати почерци.

Правата линия изразява сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата. Последното е вярно за ония почерци, в които кръглите букви имат тенденция да се "изправят", да добият по-праволинеен вид, но в които все пак липсват резки ъгли - преливането между прави и криви става гладко. Правата линия има изобщо умствен характер.

Кривите линии - линиите на магнетизма - изразяват чувствителност, приспособимост и гъвкавина, мекота и женственост. Те са линии предимно на чувствата. В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост.

Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация.

Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост. Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк. Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява почеркът. Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува. Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота.

При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото.

Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека. Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво. Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент. Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични.

Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека.

Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви.

Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията.

Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило". Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота.

Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски. Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно. Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус. Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота.

Един от най-положителните ъгловати почерци е оня, в който буквите - доволно "праволинейни" - имат еднаква височина и еднакъв наклон. Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения. Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки.

Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли. Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви.

Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки. Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират.

От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...